Отприщен гроб

– Удавената пророчица един вид дойде за мен. Не би трябвало да пия алкохол при лекарствата, които вземам – каза Флора и стрелна виновен поглед към Прудънс. – Опитвам се да не го правя, но пийна ли понякога, усещам отново пророчицата да ме наблюдава, чувам я да ми казва, че не съм годна да живея. Но днес знам, че този глас не е истински.

– Как го разбра? – настоя Уил.

– Защото тя мрази онези неща, които аз мразя у себе си – отвърна Флора почти шепнешком. – Знам, че аз си го причинявам, не тя.

– Как се измъкна?

– Не бях много добре.

– Не ти вярвам. Не биха те пуснали само заради това. Биха те лекували.

– Те ме лекуваха един вид. Караха ме да редя напеви в храма, даваха ми билки, а Папа Джей… – по наполовина скритото лице на Флора пробяга отвращение. – …Но нищо не помогна. Виждах лица и чувах гласове. Накрая се свързаха с баща ми и той дойде да ме прибере.

– Лъжеш. Те не биха постъпили така. Никога не се свързват с плътски обект.

– Не знаеха какво друго да правят с мен – отвърна Флора. – Баща ми беше ужасно ядосан. Каза, че за всичко сама съм си виновна, защото съм избягала, причинила съм куп ядове и не съм отговаряла на писмата. Като се прибрахме у дома, побесня, тъй като продължавах с напевите и медитацията. Мислеше, че съзнателно искам да остана в лоното на религията… не разбираше, че не мога да престана… Виждах Удавената пророчица да стои зад врати, понякога зървах отражението ѝ в огледалото в банята, застанала точно зад мен. Обръщах се, но нея вече я нямаше. Не казвах на татко и мащехата си, защото Удавената пророчица ми забраняваше да го правя… Тоест аз си въобразявах, че тя ми забранява…

– А откъде знаеш, че не е била Удавената пророчица? – попита Уил.

Робин започваше да чувства, че всичко това е било ужасна грешка. И през ум не ѝ бе минавало, че Уил ще се опита наново да индоктринира Флора. Обърна се към Прудънс с надежда тя да прекрати този разговор, но психотерапевтката само слушаше с неутрално изражение.

– Защото тя спря да се появява, след като започнах да се лекувам, само че мина цяла вечност, преди да ида на лекар, защото татко и мащехата ми не спираха да настояват да се върна в университета или да се хвана на работа, от мен се очакваше да попълвам бланки за кандидатстване и такива неща, но не можех да се съсредоточа… а имаше и неща, които бяха непосилни за споделяне… Родих дете там и тя умря. Роди се мъртва. Пъпната връв се беше увила около вратлето ѝ.

– О, боже – промълви Робин, неспособна да се въздържи. Сякаш отново бе в спалното помещение, навсякъде имаше кръв, а тя помагаше за израждането на бебето на Ван, тръгнало да излиза с краката напред.

– Наказаха ме за това – изхлипа сподавено Флора. – Казаха, че вината е моя. Казаха, че аз съм убила бебето, като съм била лоша. Не можех да разправя тези неща на татко и на мащехата ми. Никога не отворих дума за бебето, преди да дойда при Прудънс. Дълго време дори не знаех дали наистина бях родила дете или не… Но по-късно… много по-късно… отидох на лекар за преглед. Попитах я дали съм раждала. Тя очевидно го прие като много странен въпрос, но отговори, че да. Можеше да го познае чрез опипване.

Флора преглътна, после продължи:

– След като напуснах, говорих с един журналист, но и на него не казах за бебето. Знаех, че Удавената пророчица ще ме убие, ако говоря с него, само че бях отчаяна и исках хората да знаят колко лошо нещо е Църквата. Мислех си, че ако татко и мащехата ми прочетат моето интервю във вестника, ще разберат по-добре през какво съм преминала и ще ми простят. Така че се срещнах с журналиста и му разправих някои неща, а същата нощ дойде Удавената пророчица, рееше се пред прозореца ми и ми каза да се убия, защото съм предала всички в Църквата. Обадих се на журналиста, казах му, че тя е дошла за мен, тъй че да напише своя репортаж, отидох в банята и си прерязах вените.

– Ужасно съжалявам – продума Робин, но Флора не показа, че я е чула.

– Тогава татко разби вратата на банята, откараха ме в болница, диагностицираха ме с психоза и бях приета в отделението за душевноболни. Прекарах там цяла вечност, натъпкаха ме с тонове медикаменти, трябваше да се срещам с психиатър пет пъти в седмицата, но накрая спрях да виждам Удавената пророчица. След като ме изписаха от болницата, заминах за Нова Зеландия. Леля ми и чичо ми имат бизнес в Уелингтън. Измислиха ми някаква длъжност там…

Лицето на Флора придоби отнесено изражение.

– И никога повече не си виждала Удавената пророчица? – попита Уил.

Робин му се ядоса, задето още поддържаше тона си на инквизитор и промърмори укорно „Уил!“, но Флора отговори.

– Не, видях я. Тоест не беше тя в действителност, грешката беше моя. Пушех много трева в Нова Зеландия и всичко се започна отново. Пак се озовах за месеци в психиатрична клиника, а после леля и чичо ме качиха на самолет за Лондон. Дотегнало им беше от мен. Не искаха такава отговорност. Но след Нова Зеландия не съм я виждала повече – каза Флора. – Освен че, като пия, мисля, че отново я чувам, но знам, че не е реална.