Отприщен гроб

– Ако наистина си смятала, че не е реална, щеше да си отишла в полицията.

– Уил… – обади се Робин, но беше игнорирана.

– Аз знам, че тя е реална и че ще ме погне – продължи Уил с отчаяна храброст, – и все пак смятам да се предам. Така че или вярваш в нея и си уплашена, или не искаш да изкараш на показ Църквата.

– Искам те да бъдат изкарани на показ – заяви Флора със страст. – Именно затова разговарях с журналиста и се съгласих да се срещна с теб. Ти не разбираш – тя се разплака. – През цялото време се чувствам виновна. Знам, че съм страхливка, но се боя…

– От Удавената пророчица! – възкликна тържествуващо Уил. – Ето на. Знаеш, че е реална.

– Има и други неща, от които човек да се бои освен от Удавената пророчица – остро възрази Флора.

– Какви? От затвора например? – Уил пренебрежително сви рамене. – Аз знам, че ще отида в затвора, ако тя не ме убие преди това. Не ме е грижа, така е редно да се постъпи.

– Уил, вече ти го казах. Не е нужно никой от вас да отива в затвора – отсече Робин. После се обърна към Флора. – Вярваме, че може да се уреди имунитет срещу съдебно преследване, ако си готова да свидетелстваш срещу Църквата, Флора. Всичко, което описа току-що, показва колко травматизирана си била от случилото се в Чапман Фарм. Имала си добри и валидни причини да не говориш.

– Аз се опитвах да го кажа на хората – отчаяно изрече Флора. – Признах пред психиатрите си най-лошото нещо, а те отвърнаха, че е част от моята психоза, че си го въобразявам, че се дължи на халюцинациите ми за пророчицата. А беше толкова отдавна… всички ще обвинят мен, както го направи той – добави с безнадеждност и посочи Уил с пръст. Сега, като не придържаше маншетите си надолу, Робин зърна грозните белези по китката ѝ от опита ѝ да сложи край на живота си.

– Какво каза на психиатрите си? – настоя Уил неумолимо. – Божествените тайни?

Сега Робин си спомни, че Шона говореше за Божествените тайни. Тя така и не бе разбрала какви са те.

– Не – призна Флора.

– Ами значи нищо не си им казала – заяви с презрение Уил. – Ако си била убедена, че няма Удавена пророчица, би говорила за всичко това.

– Казах им най-лошото нещо! – викна несдържано Флора. – И когато те не го повярваха, знаех, че няма защо да приказвам за Божествените тайни. Ти не знаеш всичко, което съм видяла! – В гласа на Флора вече звучеше гневна нотка. – Не си бил там. Аз го нарисувах – обърна се тя към Робин, – защото имаше и други свидетели и си казах, че ако някой от тях е напуснал, може да види рисунката и да се свърже с мен. Тогава със сигурност щях да знам, че е реално, но взе че ми писа само…

– Съдружникът ми – допълни Робин.

– Да – кимна Флора. – И от начина, по който пишеше, разбрах, че никога не е бил в УХЦ. Човек, който е преседял там, не пише така. Тогава си казах, че може да е някой от семейството на Диърдри и се опитва да ме тласне към нещо… Почувствах се… толкова виновна… толкова уплашена, че изтрих акаунта си.

– Коя е Диърдри? – попита Уил.

– Майката на Лин – отвърна Робин.

За пръв път Уил изглеждаше стъписан.

– Флора, може ли да ти кажа какво си видяла според мен?

Бавно и предпазливо Робин описа сцената в храма, която вярваше, че се е разиграла по време на Появата на Удавената пророчица, и как Диърдри е извадена мъртва от басейна. Когато свърши да говори, Флора с плитко дишане и пребеляло лице прошепна:

– Откъде знаеш това?

– Досетих се – отвърна Робин. – Бях там по време на една от Появите. За малко не ме удавиха. Но как обясниха те случилото се? Как им се размина да обявят пред всички, че Диърдри си е отишла?

– Когато я извадиха от басейна – колебливо заговори Флора, – още беше съвсем тъмно. Доктор Джоу се наведе над нея и каза: „Добре е, диша“. Папа Джей поръча на всички да излязат, най-младите най-напред. Докато напускахме, Папа Джей се престори, че си говори с Диърдри, че водят разговор, сякаш нейният глас беше тих и само той го чуваше. Но аз знаех, че тя е мъртва – каза Флора. – Бях близо до сцената. Видях лицето ѝ, когато я извадиха от басейна. На устните ѝ имаше пяна. Очите ѝ бяха отворени. Знаех. Но човек трябваше да вярва каквото казваха Папа Джей и Мадзу. Нямаше как иначе. На следващия ден ни събраха всички и казаха, че са изгонили Диърдри и всички просто… просто го приеха. Чувах хора да казват: „Разбира се, че трябваше да я изгонят, след като толкова ядоса пророчицата“. Помня едно момче Кевин. Трябва да беше първата му Поява, но беше наказан, така че не му позволиха да присъства. Той задаваше много въпроси какво е направила Диърдри, че да бъде изпъдена, и си спомням как Бека – тя беше тийнейджърка, една от духовните съпруги на Папа Джей – го удари по главата и му нареди да не разпитва за Диърдри… Бека беше тази, която ме накара… която ме накара…

– Какво те накара Бека да направиш? – попита Робин.

Флора поклати глава и заби поглед в скута си, а Робин каза:

– Бека и мен принуждаваше да върша разни неща. Освен това се опита да ме вкара в ужасна беда, като скри нещо откраднато под леглото ми. Лично аз я намирам също толкова плашеща, колкото двамата Уейс.