Отприщен гроб

Почти бе приключил да пише, когато вратата на кабинета на Прудънс се отвори. Сестра му излезе първа. После се появи Уил, леко зашеметен.

– Може ли да използвам тоалетната? – промърмори той на Прудънс.

– Разбира се – отвърна тя. – По коридора, втората врата вляво.

Уил отиде натам. След него от стаята излезе едра къдрава жена, облечена изцяло в черно, и накрая Робин. Прудънс бе отишла да отвори външната врата, но Флора се обърна към Робин и продума срамежливо:

– Може ли да те прегърна?

– Разбира се – отговори Робин и разтвори ръце.

Страйк гледаше как двете жени се прегърнаха. Робин проговори нещо в ухото на Флора, а тя кимна, преди да хвърли притеснен поглед към Страйк и да се скрие от погледа му.

Робин веднага влезе в дневната и зашепна забързано:

– Купища нова информация. Любовно лекуване – Папа Джей чука жени, които са лесбийки или душевноболни, за да ги лекува. Драконовата поляна – там погребват хората, умрели в Чапман Фарм, в поле, което се разорава, и Флора е сигурна, че смъртта им не се регистрира. Но голямата новина е Живата жертва. Това…

Уил влезе в дневната все още малко дезориентиран.

– Добре ли си? – попита го Страйк.

– Да – отговори Уил.

Чуха външната врата да се затваря. Прудънс влезе при тях.

– Прощавай, че се забавихме толкова – каза на Страйк. – Силви или Джери предложиха ли ти нещо за хапване?

– Ъъ… не, но няма проблем – отвърна Страйк.

– Ами тогава нека аз…

– Не, наистина няма нужда – настоя Страйк, който вече се бе обвързал в мислите си с бургер и картофки. – Трябва да върнем Уил при Цин.

– Да, разбира се – каза Прудънс и вдигна очи към Уил. – Ако някога пожелаеш да поговориш с някого, Уил, няма да ти вземам такса. Помисли си, става ли? Или мога да ти препоръчам друг психотерапевт. И прочети книгите, които дадох на Робин.

– Благодаря – отговори Уил. – Ще го направя, да.

Сега Прудънс се обърна към Робин.

– Това с Флора беше голямо постижение. Никога преди не съм я виждала такава.

– Радвам се от сърце – усмихна се Робин.

– И според мен от възлово значение беше, че ти сподели с нея лични преживявания.

– Няма да я караме да бърза – каза Робин. – Нека обмисли на спокойствие какво да предприеме, но бях искрена, като ѝ обещах, че ще съм с нея на всяка крачка от пътя. Много ти благодаря, че уреди това, Прудънс, беше от голяма полза. Ами да тръгваме вече…

– Да – отговори Страйк, чийто стомах вече шумно къркореше.

Страйк, Робин и Уил извървяха в мълчание пътя до колата.

– Гладен ли си? – обърна се Страйк към Уил с голяма надежда за положителен отговор. Уил кимна.

– Чудесно. Ще спрем покрай някой „Макдоналдс“.

– Ами Сидър Теръс? – припомни Робин, като включи двигателя. – Няма ли да проверим дали Роузи Фърнсби е там?

– Защо не, не е голямо отклонение – отвърна Страйк. – Но видим ли „Макдоналдс“ по пътя, първо там ще спрем.

– Добре – позасмя се Робин.

– Ти не си ли гладна? – попита Страйк, като потеглиха.

– Май свикнах в Чапман Фарм да карам с по-малко храна – отговори тя.

Страйк нямаше търпение да чуе новата информация на Робин, но по мълчанието ѝ прецени, че според нея не е разумно да преразказва случилото се в кабинета в присъствието на Уил. А той изглеждаше изтощен и тревожен.

– Мидж обаждала ли се е? – поинтересува се Робин.

– Да, нищо ново – отговори Страйк.

Сърцето на Робин се сви. По тона на Страйк отсъди, че „нищо ново“ означава „нищо добро“, но за да пощади чувствата на Уил, не се впусна в повече въпроси.

Пресякоха моста Туикънъм с неговите бронзови лампи и балюстради; отдолу Темза проблясваше в металносиво, а Страйк се наведе през стъклото с вейп устройството си. Като го направи, погледна в страничното огледало. Следваше ги син форд фокус. Той го гледа няколко секунди, после понечи да съобщи.

– Има…

– Кола, която ни следва, с фалшиви регистрационни номера – довърши Робин. – Да, знам.

Току-що я беше забелязала. Регистрационният номер бе от онези, незаконните, които лесно можеха да бъдат поръчани онлайн. Колата все повече ги наближаваше, откакто бяха влезли в Ричмънд.

– По дяволите – изруга Робин, – стори ми се, че я видях, като отивахме към Прудънс, но тогава се държеше по-назад. По дяволите – повтори отново, като се вгледа в огледалото за обратно виждане. Да не би шофьорът…

– С маска за ски е, да – потвърди Страйк. – Но не мисля, че е някой от Франковците.

И двамата си припомниха войнственото обещание на Страйк от по-рано как ще спрат и ще се изправят срещу онзи, който ги следи. Негласно стигнаха до заключението как това би било извънредно неразумно.

– Уил – каза Робин, – наведи се долу до седалката и се дръж здраво. Ти също – поръча на Страйк.

Без да подава мигач, тя ускори и зави рязко вляво. Шофьорът на форда беше сварен неподготвен, свърна към средата на пътя и за малко не се блъсна в насрещното движение, а Робин се придвижи с висока скорост първо през паркинг за коли, а после по тясна улица с жилищни сгради.

– Откъде, дявол го взел, знаеше, че ще можеш да излезеш от другата страна на паркинга? – попита Страйк, вкопчен здраво в дръжките. Робин се движеше с трийсет километра над допустимата скорост.