Отприщен гроб

Междувременно Робин беше изправена пред друг проблем. Тя вече бе дала показанията си пред дружелюбна и компетентна жена полицай, но бе отказала да бъде откарана до дома ѝ, като вместо това настоя Уил да бъде отведен до къщата на Пат. След като изпрати Уил до полицейската кола, Робин се върна в чакалнята и със свито сърце, но съзнаваща, че няма избор, позвъни на Мърфи да му каже какво се е случило.

Реакцията на новината ѝ разбираемо бе тревога и оправдана загриженост. И все пак на Робин ѝ се наложи да си прехапе езика и да сдържи гневни отговори, когато Мърфи според нея изтъкваше очевидни неща: че сега се налагат повишени мерки за сигурност, че на полицията ще е нужна всяка трошица информация, които Страйк и Робин могат да им предоставят за УХЦ. Без да е наясно, че е като ехо на Страйк, Робин каза:

– Това е буквално петият път, когато говорим на полицията за Църквата. Нищо не сме скрили.

– Не, знам, разбирам това, но дявол го взел, Робин… иска ми се да можех да дойда да те взема, само че съм блокиран със случай с намушкване с нож в Саутхол.

– Не се притеснявай, изобщо не съм пострадала – каза Робин. – Ще се прибера с такси.

– Недей с такси, нека някой от полицаите те откара до вкъщи. Не мога да повярвам, че не са заловили стрелеца.

– Може и вече да са го заловили.

– Не би трябвало да им отнеме толкова дълго време!

– Свързаха се с две коли, за да се опитат да го пресрещнат, но не знам какво е станало. Или не са стигнали навреме, или той е знаел къде да се отклони.

– И все пак трябва да са го уловили на камера. На А316 със сигурност трябва да има.

– Да – каза Робин. Чувстваше се нервна може би в резултат на кафето на празен стомах. – Райън, трябва да затварям.

– Да, добре. Радвам се, че си невредима. Обичам те.

– И аз теб – промърмори едва чуто Робин, защото видя движение с крайчеца на окото си.

И наистина се оказа Страйк, който излезе от стаята за разпит и изглеждаше много кисел.

– Още си тук – каза той и се ободри, като я видя. – Мислех, че вече си се прибрала. Не си ли гроги?

– Не – отвърна Робин. – Чувствам се… превъзбудена.

– И на мен така ми подейства да съм под обстрел – каза Страйк. – Какво ще кажеш да идем най-сетне в тоя „Макдоналдс“?

– Звучи ми фантастично – кимна Робин и прибра телефона в джоба си.

120

Ако не сме нащрек, злото ще успее да се изплъзне

и да се укрие, а от останалите семенца ще покълнат

нови несгоди, защото злото не умира лесно.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Четиресет минути по-късно Страйк и Робин слязоха от таксито си пред денонощен „Макдоналдс“ на Странд.

– Аз ще взема от всичко – каза Страйк, докато вървяха към щанда. – А ти?

– Ами… Биг Мак и…

– О, по дяволите, сега пък какво? – изпъшка Страйк, когато мобилният му телефон зазвъня.

Като отговори, чу гласа на Мидж и звук от автомобилен двигател.

– Мисля, че местят Лин. Таша е видяла двама мъже да влизат в офиса следобед. Отвели ги в пристройката, после излезли и си тръгнали. Тя чак после осъзнала, че са били от полицията, защото били цивилни. Минаха с колата си покрай мен, трябваше да се досетя, че са от полицията, но бяха толкова изтупани, та ги взех за гей двойка в кратка забежка. Буквално живея в тази кола от цели три дни и съм скапана от умора – изрече с оправдание.

– Знам го това чувство – каза Страйк, докато гледаше как Робин поръчва.

– Другото е, че Таша била повикана от доктор Джоу. Казал ѝ: „Май сте изгубили това, надявам се да не е нещо важно“. Намерили бележката в джоба на хавлията. Тя се държала като ни лук яла, ни лук мирисала…

– По дяволите, какво се случва сега, в момента?

– Това се опитвам да ти кажа! Таша е решила да се махне, докато и нея не са затворили в пристройката…

– Не ме интересува Таша!

– Очарователно – чу се на фона гласът на актрисата.

– О, боже – рече Страйк, затвори очи и прокара длан по лицето си.

– Преди десет минути от предната порта на клиниката излезе необозначен ван. Сигурни сме, че Лин е там. Три часа през нощта е много странно време да подкараш ван. Впрочем да не те събудих?

– Не, чуй…

– Така че следим…

– Чуй ме, дявол го взел!

Робин, сервитьорите в „Макдоналдс“ и другите клиенти се обърнаха до един към него. Страйк излезе от ресторанта и когато вече беше на тротоара, продължи:

– Буден съм, защото стреляха по колата ми, докато бяхме вътре с Робин…

– Какво…?!

– …информацията ми е, че в Църквата разполагат с оръжие. В този час на денонощието ще е очевидно, че следвате този ван. Откажете се.

– Но…

– Не си сигурна, че Лин е там. Рискът е прекалено голям. Имаш цивилен човек с теб и те са наясно, че тя вече знае твърде много. Запиши регистрационния номер и се прибирайте у дома.

– Но…

– Не спори с мен, мамка му! – изрече заплашително Страйк. – Казах ти какво да правиш. Изпълнявай, по дяволите.

Кипнал, понечи да се върна вътре, но го пресрещна Робин с два големи плика с храна.