Отприщен гроб

– Идвала съм тук преди – отговори Робин, която, отново без да даде мигач, зави вляво по по-широка улица. – Следях счетоводителя, дето изневеряваше на жена си. Къде е онзи?

– Приближава ни – каза Страйк, като се обърна да погледне. – Току-що удари две паркирани коли.

Робин натисна педала на газта. На двама пешеходци, пресичащи улицата, им се наложи да се затичат, за да я избегнат.

– Мамка му! – извика тя, като стана ясно, че щяха да се включат към А316 и да се върнат, откъдето бяха дошли.

– Няма значение, просто карай…

Робин взе завоя с такава скорост, че за една бройка избегна централната бариера.

– Уил – каза, – стой долу, за бога, аз…

Задното и предното стъкло се счупиха. Куршумът мина толкова близо до главата на Страйк, че той усети топлината му. С бяла непрозрачна плоскост на мястото на стъклото Робин караше на сляпо.

– Избий го навън! – викна тя на Страйк, който си разкопча колана, за да го направи.

Прозвуча втори изстрел, чуха куршума да удря багажника. Страйк избиваше парчета стъкло отпред, та да даде на Робин видимост; фрагменти се посипаха върху двама им.

Трети изстрел: този път далеч встрани.

– Дръжте се! – отново каза Робин и се плъзна при завоя, като едва свари да се пъхне в съседната лента, при което лицето на Страйк се блъсна в здравата част от стъклото.

– Прощавай, прощавай…

– Зарежи, карай!

Профучалият куршум бе изпълнил мозъка на Страйк с нажежена до бяло паника, обзет бе от ирационалното убеждение, че колата ще експлодира. Извърна се назад и видя, че фордът силно се блъсна в междинната бариера.

– Дотук беше… о, по дяволите, не!

Ударът не бе обездвижил колата на преследвача. Фордът даде назад в опит да вземе завоя.

– Давай, давай!

Робин натисна газта докрай и тогава видя святкаща синя лампа от другата страна на пътя.

– Къде е фордът? Къде е?!

– Не го виждам…

– Защо отиваш натам?! – викна Робин на минаване покрай полицейската кола, която се движеше в противоположната посока. – Дръжте се…

Тя влезе вляво с висока скорост по друга тясна улица.

– Боже господи – промълви Страйк, чието лице отново се блъсна в остатъка от предното стъкло; не можеше да повярва, че тя е успяла да вземе завоя.

– И пак! – викна Робин, а беемвето се килна леко, когато тя направи десен завой.

– Няма го – съобщи Страйк, като погледна през страничното огледало и бършеше кръвта, стичаща се по лицето му. – Намали, избяга му… дявол го взел!

Робин забави скоростта, направи още един завой, после влезе в паркомясто и удари спирачка, а ръцете ѝ бяха така вкопчени във волана, че трябваше да положи съзнателно усилие, за да ги отдели. В далечината се чуваха сирени.

– Добре ли си, Уил? – попита Страйк, като се обърна към младия мъж, сега лежащ на пода и покрит със стъкла.

– Да – отвърна той със слаб глас.

Група младежи вървяха насреща им по тъмната улица.

– Пукнала си предното стъкло, миличка – подвикна единият, което предизвика дружен смях сред спътниците му.

– Добре ли си? – обърна се Страйк към Робин.

– По-добре от теб – отвърна тя, като оглеждаше раната на лицето му.

– Това е от стъкло, не от куршума – каза Страйк, като извади телефона си и набра 999.

– Дали са го хванали според теб? – попита Робин и погледна през рамо по посока на сирените.

– Съвсем скоро ще разберем. Полиция – поръча той на оператора.

119

Деветка на пета позиция:

Решително поведение.

Упорство, съчетано с усещане за опасност.

„Идзин“, или „Книга на промените“

– За пети път говоря с полицията за УХЦ и за подозрителна активност около офиса ни – каза Страйк. – Разбирам, че нямате на момента подръка цялата предишна информация, съзнавам, че ви разказвам много минали събития, които може да ви се струват без връзка, но няма да лъжа: ще съм ви задължен, ако престанете да ме гледате, сякаш съм някой идиот.

Беше два часът през нощта. На Страйк му бе отнело един час сърдечният му ритъм да се укроти до подходящото ниво за четиресет и една годишен мъж в покой. Все още седеше в малката полицейска стая за разпити, в която го заведоха при пристигането им в полицейския участък. Като го попитаха известно ли му е защо някой би искал да го застреля, Страйк подробно обясни настоящото разследване на УХЦ от страна на агенцията, посъветва разпитващия го да направи справка с убийството на Кевин Пърбрайт, информира, че въоръжен натрапник се е опитал да проникне в офиса предишната седмица и че за втори път в рамките на две седмици с Робин са следени по време на пътуване с кола.

Мащабността на историята на Страйк очевидно идваше в повече на полицай Боуърс, мъж с дълъг врат и носов глас. Докато Боуърс ставаше неприкрито по-скептичен („Църква ви е вдигнала мерника?“), Страйк пък бе провокиран към неприкрито раздразнение. Освен всичко друго вече умираше от глад. Молбата да получи нещо за ядене бе довела до три обикновени бисквити и чаша силно разреден с мляко чай, а предвид че беше жертва на стрелба, не заподозрян, смяташе, че му се полага малко повече грижа.