Отприщен гроб

Страйк лапна едно самотно изстинало картофче на дъното на мазния плик. Робин отново гледаше към таблото на стената. Погледът ѝ се местеше от заешкото лице на Дайю към рисунката на Флора Брюстър без очи; от полицейската снимка на двайсет и няколко годишната Кари Къртис Удс към Дженифър Уейс с нейната тупирана прическа от осемдесетте; от полароидните снимки със свинските маски към плахото кръгло лице на Пол Дрейпър и накрая към бележката, написана от Страйк: БЕГАЧ НА БРЕГА?

– Страйк – продума Робин. – Какво става, по дяволите?

121

Шестица на трета позиция:

Който ловува елени без горския,

само се изгубва в гората.

„Идзин“, или „Книга на промените“

– Достатъчно е, за да сринем УХЦ, ако имаме късмет – отвърна Страйк.

– Не, имам предвид нещата, които се случват, откакто излязох. Защо са толкова хлъзгави и трудни за спипване в престъпление, а в същото време толкова некомпетентни?

– Продължавай – подкани я Страйк, защото тя артикулираше нещо, за което той самият се питаше.

– Онези двамата в червената корса действително ли ни следяха? Ако е така, бяха много некадърни, докато този форд фокус… знам, че се провалих, като не го забелязах по-рано…

– Не, шофьорът на тази кола бе много добър и за малко да убие един от нас или и двамата.

– Така е, също въоръженият, който пробва да влезе тук, изглеждаше доста ефективен, а убиецът на Кевин Пърбрайт се е измъкнал ненаказан…

– Докато зеленоокият приятел нямаше как да е по-очевиден, оставаше само да вдигне плакат „Наблюдавам ви“.

– Рийни и Кари бяха подплашени да се самоубият дори без да са изправени лице в лице с човека… Не мислиш ли, че подир нас са два различни екипа, едните правят нещо като клоунско шоу, а другите са истински опасни?

– Лично аз съм на мнение – отвърна Страйк, – че ни е погнал някой, който няма възможност да подбира много стриктно изпълнителите си. Трябва да действат с това, с което разполагат в момента.

– Но това не отговаря на профила на Джонатан Уейс. Той има на разположение хиляди хора, които са му напълно предани, и какъвто и да е, притежава талант да ги поставя там, където са най-полезни. Никога не е имал изменник на високо ниво.

– Именно – каза Страйк, – факт е, че той може да ни държи под двайсет и четири часово наблюдение, без нито едно лице да се повтори, докато този, дето стои зад това, явно ни наблюдава и следва по безразборен график. Оставам с усещането, че го прави само когато може. И знаеш ли какво? – Страйк взе бирата си. – Уейс абсолютно отрече, че ни следи или наблюдава, когато се видях с него в „Олимпия“. Естествено е, че не би признал, но допускам и мъничък шанс да е казал истината.

– А възможно ли е – заговори Робин, докато разсъждаваше в същото време – някой от Църквата да се е уплашил, че сме открили нещо, неизвестно на Уейс? Нещо, за което той много ще се ядоса?

И двамата едновременно погледнаха към таблото.

– Ако се ръководим от хората, с които искат да ни пречат да говорим, свързано е с полароидните снимки – каза Страйк. – Надали ти се е изплъзнало от вниманието, че куршумите дойдоха, като стана ясно, че отиваме към Сидър Теръс и Роузи Фърнсби. Онзи изобщо не го е грижа за Уил или щеше да се опита да ни спре по-рано. Възможно е да разчита, че той няма да проговори, докато Лин още е при тях, за да не би тя да плати за приказките му… В действителност тя е нещо като коз, който Църквата държи в ръцете си, нали така? В техен интерес е да я опазят жива… Не – каза той и пак посегна към бележника и писалката си. – Все така си мисля, че Роузи Фърнсби е тази, която е в реална опасност. Някой трябва да иде на Сидър Теръс и да я предупреди, стига тя да е там.

Записа си бележка в този смисъл и остави писалката.

Робин потрепери. Наближаваше четири сутринта и макар мозъкът ѝ да работеше твърде активно, за да може да заспи, с тялото ѝ нещата не стояха така. Твърде заета бе да се взира в картината на Дайю на таблото, та да обърне внимание, че Страйк съблича якето си, и се усети чак като ѝ го подаде.

– О… сигурен ли си?

– Имам трийсетина килограма повече подплънки в сравнение с теб.

– Не преувеличавай – промърмори Робин. – Благодаря ти.

Тя облече якето; веднага я сгря приятно.

– Как реагира Уейс, когато му спомена за снимките със свинските маски?

– С неразбиране, учудване… точно както човек би очаквал.

И двамата седяха известно време втренчени в таблото.

– Страйк, не мога да повярвам, че някой би рискувал да ни убие само заради тези снимки – наруши Робин дългото мълчание. – Ужасни са и безспорно таблоидите ще ги лапнат като топъл хляб, но честно казано, в сравнение с това какво я чака Църквата, ако убедим Уил и Флора, а евентуално и други да свидетелстват, снимките направо бледнеят и са просто поредният гнусен детайл. Плюс, че нищо по тях не показва, че са направени в Чапман Фарм. Това спокойно може да се отрече.

– Не и ако Роузи Фърнсби свидетелства. Тогава не може.