Отприщен гроб

– Хайде да го ядем в офиса – предложи тя, предпочела да не привличат повече внимание в ресторанта. – Тъкмо да можем да говорим спокойно.

– Добре – промърмори раздразнено Страйк, – но първо ми дай един бургер.

Двамата поеха по тъмните улици към Денмарк Стрийт, а Страйк разправи на Робин между две големи хапки от бургера какво му бе казала Мидж. Вече бе започнал и едното пликче с пържени картофи, когато стигнаха до познатата черна врата с новата ѝ устойчива на шперцове ключалка. Щом се качиха горе, Робин разопакова останалата храна върху съдружническото бюро. Все още се чувстваше напълно будна.

Страйк, който бързо бе погълнал три бургера и две пакетчета картофки, започна да яде ябълковия пай. Също като Робин и той нямаше никакво желание за сън. Неотдавнашните събития сякаш ту се компресираха, ту се разпростираха в съзнанието му: в един момент стрелбата като че се бе случила седмица по-рано, в следващия усещаше топлината на куршума, бръснал край бузата му, и виждаше как предното стъкло се разтрошава.

– Какво гледаш? – попита той Робин, като забеляза леко оцъкления ѝ поглед, вперен в таблото на стената зад него.

Тя сякаш върна вниманието си отнякъде много далеч.

– Не ти казах третата им божествена тайна, нали? Живата жертва?

– Не – отвърна Страйк.

– УХЦ се занимава с трафик на деца.

Дъвчещата челюст на Страйк застина.

– Какво?

– Излишните бебета, предимно момчета, се отвеждат в Центъра в Бирмингам и ги държат там до продаването им. Незаконна служба за осиновяване: бебета срещу пари. Повечето отиват в Америка. Очевидно твоят приятел Джо Джаксън ръководи операцията. Ако съдя по думите на Флора, вече трябва да са прехвърлени стотици бебета от УХЦ.

– Мили боже…

– Трябваше да се досетя по-рано, предвид колко много секс без защитни средства се прави в Чапман Фарм, защото там има сравнително малко деца и почти всичките изглеждат, сякаш бащите им са Джонатан и Тайо. Уейс пази собствената си кръвна линия и разбира се, достатъчно несвързани с нея момичета, та да продължават да подсигуряват Църквата с бъдещи поколения.

Останал за кратко без думи, Страйк преглътна ябълковия си пай и посегна за бирата, извадена от хладилника в офиса.

– Уил го е знаел от Лин – каза Робин. – Когато забременяла, ужасила се, че ще пратят Цин в Бирмингам. Никой от тях не разбирал защо на нея ѝ било позволено да остане, затова стигам до извод как Лин не е знаела, че Уейс е неин баща… Страйк, сериозно съм разтревожена за Лин.

– Аз също – каза Страйк. – Но нямаше как Мидж да проследи онзи ван, още по-малко с приятелката си за компания.

– Не е честно – каза Робин. – Някога ти… то се знае, аз не ти бях приятелка, но ти ми позволяваше да върша по нещо в началото, когато формално бях още временна секретарка. Таша също се тревожи за Лин.

– Разследването не е отборен спорт. Та значи тази търговия с бебета е широко известна тайна.

– Не знам. Флора го узнала едва когато забременяла. Една от другите жени ѝ казала, че бебето ѝ ще бъде продадено за много пари в името на славната мисия, само че бебето умряло при раждането. Флора била наказана за това – съобщи Робин.

– По дяволите – промърмори Страйк.

Не се знаеше дали Робин бе целяла този ефект, но сега Страйк се чувстваше виновен, задето бе съдил Флора толкова сурово.

– Робин, това е адски важна информация, ти го постигна.

– Само дето още представлява само приказки – каза Робин и никак не изглеждаше доволна. – Флора, Лин и Уил никога не са били в Центъра в Бирмингам. Нямаме и късче конкретно доказателство за трафика.

– Емили Пърбрайт е преместена от Бирмингам, нали?

– Да, но след като не ѝ дават да напуска Чапман Фарм след бягството ми, ще трябва дълго да чакаме за нейните показания.

– Абигейл Глоувър също е била пратена в Бирмингам след удавянето на Дайю, но никога не каза и дума, че там са държани бебета.

– Ако Абигейл никога не е била бременна, сигурно си е мислела, че всички деца там са на хората, живеещи в Центъра. Явно жените научават за това чак като са забременеели… Трябва да пратим полицията там – каза Робин, – и то не когато от Църквата го очакват.

– Съгласен съм – отвърна Страйк и извади бележника си. – По дяволите, имаме контактите, стига вече сме били толкова любезни. Предлагам да ги съберем всички: Уордъл, Лейборн, Екуензи… Мърфи – добави след кратко колебание, защото реши, че нямаше как – и да им изложим всичко, за предпочитане в присъствието на Уил и Флора. Според теб те дали ще говорят?

– За Флора съм деветдесет процента сигурна след тази вечер. Колкото до Уил… той май е решен да говори пред полицията едва когато Лин бъде на свобода.

– Може пък хвърчащите над главата му куршуми да са го вразумили – предположи Страйк. – Ще се обадя тук-там утре… тоест по-късно днес.