– Вярвала е, че е умряла, но не в морето. Или поне не с нея в морето… – След нова дълга пауза Робин добави: – Може да има алтернативно обяснение за шоколада и играчките. Не покваряване, а… изнудване. Дайю е видяла нещо, когато се е промъквала тук и там. Някой се е опитвал да ѝ се подмаже… и тук може отново да има връзка с полароидните снимки. Може би е видяла голите младежи с маски, но за разлика от Кевин, е била наясно, че са истински хора… Трябва да ида до тоалетната – каза Робин и се изправи, още загърната в якето на Страйк.
Отражението ѝ в похабеното огледало в тоалетната на площадката беше призрачно. След като си изми ръцете, върна се в офиса и завари Страйк на бюрото на Пат да разглежда опита си за транскрибиране на разговора между Кевин Пърбрайт и Фара Наваби.
– Извадих копие и за теб – каза той на Робин и ѝ подаде още топлите страници.
– Искаш ли кафе? – попита Робин и остави листовете на канапето, за да ги погледне след няколко минути.
– Да, давай…
– Бил е само на шест години, когато се е случило – възрази Робин и включи чайника.
– Тогава може да не е имал съмнения, но е израснал с хора, които с времето е възможно да са се изпускали повече в разговорите, тъй че по-късно е започнал да си задава въпроси.
– Четирима души с маски на прасета? – предположи Робин.
– Вероятно, макар че може би твърде много се вманиачаваме по тези снимки. После казва:
– „Но Бека накара Емили да лъже, че Дайю става невидима“? – предположи Робин през шума на бълбукащия чайник.
– Сигурно е така, защото тогава се чува Наваби: „Бека е накарала Ем да лъже, това ли каза?“. А Кевин продължава
Робин приготви двете кафета, постави това на Страйк до него и седна на канапето.
– Благодаря – каза той, като все още четеше записания текст.
Робин намери в текста онова, което Страйк четеше.
„На нея ѝ се разминаваше“ звучи като за Дайю… „не я харесваше всъщност“ може пак да е за Дайю…
– Кой не е харесвал Дайю? – възрази Страйк. – Тя е била като една принцеса там.
– Но дали действително е било така? – каза Робин. – Знаеш ли, в офиса на Мадзу видях виртуален храм на Дайю и за няколко секунди изпитах истинско съчувствие към нея. Има ли по-лошо от това да се събудиш и да се окаже, че детето ти е изчезнало, а после да научиш, че се е удавило? Но останалите не рисуват портрет на предана майка. Мадзу постоянно е прехвърляла Дайю на други, най-вече на Кари. – Робин вече се бе вживяла силно в темата. – Не мислиш ли, че е странно поведение от страна на Мадзу да подхранва така този култ към Дайю? Удавянето постоянно се споменава. Това съвместимо ли е с истинска скръб?
– Извратените може така да скърбят.
– Но Мадзу процъфтява благодарение на това. То я прави важна, тъй като е майката на Удавената пророчица. Не ти ли се струва всичко това… знам ли… ужасяващо използвачество? Сигурна съм, че Абигейл е живяла с мисълта как Дайю наистина е малката принцеса на баща ѝ и мащехата ѝ. Останала е без майка, а баща ѝ вече е нямал време за нея, но не съм сигурна, че реалността е била такава.
– Разсъждаваш съвсем логично – съгласи се Страйк и почеса вече наболата си брада. – Добре, приемаме, че „на нея ѝ се разминаваше“ и „не я харесваше всъщност“ и двете се отнасят за Дайю… Е, кой е бил пускан да излиза и е могъл да вкарва тайно разни неща? От кого е откраднал Кевин шоколад? От кого е паднал тормоз?
– От Бека – заяви Робин толкова убедено, че Страйк изненадан вдигна поглед към нея. – Прощавай – избъбри тя и се засмя смутено. – Аз… не знам всъщност откъде ми дойде това, освен че има нещо странно в целия… статут на Бека.
– Продължавай.
– Тя очевидно много отрано е била набелязана от Уейс и… Ако трябваше да посоча кой наистина е третиран като принцеса, бих казала, че е Бека. Нали ти казах как научих от Флора, че била девствена?
– Твърдо не си – втренчи се в нея Страйк. – Това щях да го запомня.
– О, вярно, не съм. Имам чувството, че го чух от Флора преди седмица.
– Но как може Бека да е девствена? Мислех, че е духовна съпруга.