Отприщен гроб

– Още не са открили оня тип, дето стреля по вас двамата и Уил – заяви недоволно Пат. – Не знам за какво плащаме проклетите данъци.

Размазани снимки на форд фокуса с фалшиви регистрационни номера цяла сутрин се появяваха по различни новинарски канали с апел към обществеността за сведения. Макар да бе благодарен, че неговото име и това на Робин не бяха изнесени в медиите, Страйк на два пъти бе принуден да взема такси сутринта и знаеше, че ще му се наложи да наеме кола за работа, докато полицията приключи с работата си по неговата.

– Между другото, Денис ми се обади току-що – добави Пат. – Уил се чувствал малко по-добре.

– Чудесно – каза Страйк, който вече бе изтърпял цели десет минути мърморене от Пат за това в какво състояние на шок Уил се прибрал в дома им в ранните часове на деня. – Някакви новини от него дали ще се види с моята приятелка адвокат по повод имунитет срещу съдебно преследване?

– Мисли по въпроса – отговори Пат.

Страйк потисна раздразнението си от идиотския инат на Уил Еденсор, както го окачествяваше в себе си.

Пат се върна на бюрото си, захапала електронна цигара, а Страйк разтърка очи. Настоял бе да изпрати Робин до таксито ѝ в шест часа, като ѝ каза, че е наложително никой от тях да не поема повече рискове. Въпреки безсънната нощ не си бе лягал: имаше твърде много неща, над които да помисли, да организира и да свърши, и се налагаше задачите да се изпълнят методично и крадешком, та да могат да нанесат удара си срещу УХЦ, без никой да бъде прострелян в главата.

Мобилният му телефон иззвъня и той се обади.

– Здравей – прозвуча гласът на Робин.

– Нали трябваше да поспиш?

– Не мога – отговори Робин. – Дойдох си у дома, легнах в леглото, лежах будна един час и пак станах. Кафето ми дойде в повече. Какво става там?

– Видях се с Баркли и се обадих на Илза – отвърна Страйк и сподави прозявка. – Тя на драго сърце ще представлява Уил и Флора, стига те да са съгласни. Шах е на път за Бирмингам.

Страйк се изправи и отново погледна към улицата. След последната му проверка се беше появил високият и стегнат чернокож мъж със зелени очи, макар в този случай да бе мъничко по-добре скрит, отколкото преди, във вход през четири сгради от офиса на отсрещната страна на улицата.

– Все така сме наблюдавани – съобщи на Робин, – но от клоунския екип. Нямаше го, като тръгнах към Сидър Теръс тази сутрин.

– Ходил си? Мислех, че сме се разбрали нито един от двамата да не поема глупави рискове.

– Нямаше как да пратя Шах, Баркли още беше в Норич, а Мидж спеше. Във всеки случай не беше риск. – Страйк остави щорите да паднат на мястото си. – Никога нямаше да има по-безопасен момент да ида и да говоря с Роузи Фърнсби, отколкото през времето, когато полицията е подгонила стрелеца. Бедата, когато се опитваш да убиеш хора, за които се боиш, че знаят твърде много, е, че не успееш ли, само им поднасяш потвърждение на тяхната теория и сам се превръщаш в мишена. И тъй – продължи Страйк, като се отпусна на стола си, – Роузи-Бхакта беше там.

– Наистина ли? – Робин звучеше развълнувана.

– Да. Адски дразнеща е, макар че може би нямаше да ми се стори такава, ако не бях гроги от умора. Убедих я да се премести в пансион за сметка на сър Колин Еденсор.

– Хубаво. Чуй, тревожа се, че Мидж ще иде в Чапман Фарм…

– Тя ще настоява да отиде. Все ми се ядосва, че не ѝ позволявам да поема опасни задачи. Колкото и недисциплинирана да е, никой не може да я нарече страхливка.

Робин направи гримаса при думата „недисциплинирана“ и каза:

– Ами ако сега са поставили камери при сляпото петно на оградата?

– Ако не са камери за нощно виждане, няма страшно за нея, стига да е предпазлива и да носи ножици за тел. Налага се да рискуваме. Без материално доказателство трудно ще докажем какво се е случило… Между другото, накарах Пат да напечата финален доклад за Младия любовник. Това ще ти хареса. Дев го спипал в същия хотел, където ходеше Голямата стъпка, с поредната източноевропейка.

– Не може да бъде.

– Да, така че пратих снимки на клиента. На Младия любовник онзи ролекс ще му е последният подарък. С теб трябва да покриваме Хампстед, докато останалите работят по случая с УХЦ. Ако имаме късмет, клоуните, които ни следят, ще си помислят, че след стрелбата сме изгубили интерес към Църквата.

– Тревожа се за Сам. Ами ако…

– Баркли умее да се грижи за себе си, не се безпокой за него и Мидж, а се съсредоточи върху факта, че се опитваме да сразим банда негодници, които промиват мозъците на хиляди хора, изнасилват и продават деца.

– Съсредоточена съм върху това – отвърна сърдито Робин. – За твое сведение прекарах последните шест часа да проуча всеки Айзък Милс в Обединеното кралство.

– И?

– Има още двама на подходящата възраст. Единият е счетоводител, а другият е в затвора.

– Много обещаващо – каза Страйк. – В кой затвор?

– „Уондсуърт“.

– Още по-добре, наблизо е. За какво лежи?

– За убийство втора степен. В момента го проверявам за повече подробности.

– Чудесно. – Страйк замислено почеса брадичката си. – Ако е точният, ти трябва да го посетиш. Ще е нужен по-мек подход от онзи, който приложих към Рийни.