Отприщен гроб

В добавка към тревогата ѝ как щеше да се отрази срещата на двамата толкова крехки бивши членове на Църквата Робин беше притеснена и от спотаената неприязън между Уордъл и Мърфи; последният бе станал твърде рязък в маниерите си още преди пристигането на Страйк.

След малко скован разговор на общи теми Страйк обяви темата на събирането. Полицаите слушаха мълчаливо, докато детективът изреждаше основните обвинения срещу Църквата, като изцяло избягваше да споменава Удавената пророчица. Когато Страйк съобщи, че Флора и Уил са готови да дадат показания на онова, на което са станали свидетели в Църквата като нейни членове, Робин видя как кокалчетата на пръстите му побеляха под масата.

Храната пристигна, преди полицаите да са успели да зададат някакви въпроси. Едва след като сервитьорката се оттегли, те започнаха да се изказват един по един. Както и Страйк бе очаквал, тръгваха от позиция ако не на скептицизъм, то във всеки случай на предпазливост.

Беше предусетил приглушената им реакция на обвиненията в трафик на деца, предвид че нито Уил, нито Флора бяха посещавали Центъра в Бирмингам, където очевидно бе съсредоточена въпросната дейност. Никой не бе склонен да оспори гласно изявлението на Флора как е била многократно изнасилвана, което тя поднесе с треперещ глас, втренчена в масата пред себе си, но Робин се ядоса от това, че едва нейното собствено потвърждение относно предназначението на Стаите за уединение заличи видимото съмнение, изписано по лицето на Джордж Лейборн. Описа откровено как на косъм се бе измъкнала от посегателствата на Тайо и как бе видяла непълнолетно момиче да излиза от Стая за уединение с Джайлс Хармън. Името на романиста явно бе непознато за Лейборн, но Уордъл и Екуензи се спогледаха, щом го чуха, и извадиха бележниците си.

Колкото до обвинението, че Църквата абсолютно нередно заравя трупове, без да регистрира смъртта на хората, Робин си каза, че вероятно и това щеше да бъде отнесено към категорията на неподкрепени с доказателства твърдения, ако не бе неочакваната намеса на Уил.

– Те наистина ги погребват незаконно – прекъсна той Лейтън, който притискаше треперещата Флора за подробности. – Аз също съм го виждал. Точно преди да си тръгна, заровиха дете, родено с… Всъщност не знам какво точно не му беше наред. Никога не го прегледа друг освен Джоу.

– Да не би Джейкъб? – обърна се рязко Робин към Уил.

– Да. Почина няколко часа, след като ти избяга. Заровиха го в далечната част на полето, до дъба – каза Уил, който до този момент не го бе споменавал. – Видях ги в действие.

Робин бе дотолкова разстроена от тази информация, че промълви само „О…“ и не можа да каже друго.

– А също ние… аз… – продължи Уил – трябваше да помогна за…

Той преглътна и продължи.

– Помогнах да изровят Кевин. Първо го закопаха в полето, но после го преместиха в зеленчуковата градина, та да накажат Луиз… неговата… майка.

– Какво?! – ахна Ванеса Екуензи със застинала над бележника ѝ писалка.

– Тя се опитала… да посади цветя над него в полето – продума Уил, вече силно изчервен. – Някой я видял и я наклеветил на Мадзу. Мадзу ѝ каза, че ако иска да сади нещо върху Отстъпник, може. Изровиха го, закопаха го в зеленчуковата градина и накараха Луиз да засади моркови върху него.

Ужасеното мълчание, последвало тези думи, бе нарушено от жуженето на телефона на Страйк. Той погледна полученото съобщение, после вдигна очи към Уил.

– Открихме Лин. Изпратена е в Бирмингам.

Уил изглеждаше зашеметен.

– Пуснали са я да събира помощи?

– Не – отвърна Страйк. – В имота на Църквата е. Помага в грижите за бебетата.

Той отговори на съобщението на Шах, даде му по-нататъшни инструкции, после отправи поглед към полицаите.

– Вижте, не сме глупави. Знаем, че не можете да наредите или дори да гарантирате мащабно разследване от този род точно сега, тази вечер. Но тук имате двама души, готови да свидетелстват за широкоразпространена престъпна дейност, а сме сигурни, че ще има и още много други, стига да влезете в тези църковни центрове и да започнете да задавате въпроси. Робин също е готова да иде в съда и да разкаже всичко, което е видяла. Ще има слава за онези, които разгромят УХЦ. Имам и журналист, който бие с копито да пусне експозе.

– Това нали не е заплаха? – обади се Мърфи.

– Не – отвърна Робин, преди Страйк да е успял да каже нещо,  – факт е. Ако не можем да постигнем полицейско разследване без медиите, ще разчитаме на журналистите да предизвикат такова. Ако сте били там като мен, ще сте наясно, че е важен всеки ден, в който УХЦ се измъква безнаказано за деянията си.

Страйк бе удовлетворен, че това запуши устата на Мърфи.

В десет часа срещата приключи, всички се ръкуваха помежду си. Ванеса Екуензи и Ерик Уордъл, които си бяха водили най-много бележки, поотделно обещаха скоро да се свържат с Робин и Страйк.