Отприщен гроб

Предпочете да си премълчи, че на Милс повече ще му хареса посещение от привлекателна млада жена, отколкото от четиресет и една годишен мъж с чупен нос.

– Ще отнеме време това да се уреди – взе да се тревожи Робин.

– Няма значение. Или го правим както трябва, или изобщо не се захващаме. Опитвам се да уредя среща с всичките ни контакти в полицията…

– Знам, Райън ми се обади преди малко. Получил е съобщението на Пат.

Ами защо тогава, по дяволите, не е позвънил на Пат? беше първата невеликодушна мисъл на Страйк.

– Няма никаква възможност до следващата седмица.

– И с Лейборн е така – каза Страйк. – Мога да им дам засилка с един ритник в задниците. Ще им кажа, че журналистът, с когото съм във връзка, няма търпение да напише материал за Църквата и полицейската апатия и че едва го удържам.

– По-добре не го прави – възпротиви се Робин. – Не и ако не е абсолютно необходимо.

– Ти си тази, която иска нещата да се забързат – напомни Страйк.

И никой не те караше да се хващаш с тоя неприятник Мърфи.

123

Силата пред лицето на опасността е не да се втурваш напред, а да си откупиш време, докато слабостта пред лицето на опасността е да се вълнуваш прекомерно

и да нямаш търпението да изчакаш.

„Идзин“, или „Книга на промените“

През следващите две седмици всички в агенцията бяха много заети, усилията им почти изцяло бяха насочени към доказване на теорията на Страйк за съдбата на Удавената пророчица.

Мидж, която бе приела въодушевено евентуално опасната задача да се сдобие с материални доказателства от гората в Чапман Фарм, се върна от Норфък невредима и тържествуваща. Тъй като агенцията нямаше достъп до лаборатория по криминалистика, единствената надежда находката ѝ да се анализира бе в контекста на полицейско разследване, каквото още не бе започнало, ако изобщо някога се случеше. Донесеното от нея от гората в Чапман Фарм беше грижливо прибрано в полиетиленов плик и поставено в сейфа в офиса.

След като една седмица обикаля из различни вероятни свърталища, Баркли бе успял да открие човека, с когото Страйк много държеше той да се сближи, и проявяваше предпазлив оптимизъм предвид слабостта на обекта му към алкохола и военните анекдоти, че след още няколко безплатни разпивки с бира може да бъде поканен в къщата на въпросното лице.

– Не прибързвай – предупреди го Страйк. – Един погрешен ход може да го постави нащрек.

Шах остана в Бирмингам и там предприе дейности, някои от които незаконни. По тази причина Страйк не възнамеряваше да споделя за откритията на Дев на срещата с най-близките негови и на Робин контакти в полицията, която най-после се състоя две седмици и един ден след стрелбата срещу Страйк и Робин вечерта във вторник в удобната за целта сутеренна заличка на „Летящия кон“. Страйк се опасяваше, че твърде щедро харчи парите на сър Колин Еденсор, затова плати за залата и за вечерята от собствения си джоб, та обещанието за бургери и пържени картофи да смекчи факта, че поканените от него хора щяха да жертват няколко часа от свободното си време.

За беда, Страйк се оказа закъснял за срещата, организирана от него самия. Бе пътувал този ден до Норфък и обратно с ауди А1, взето под наем. Проведеното интервю бе отнело повече време от очакваното, непознатите педали на колата затрудняваха десния му крак, на връщане към Лондон попадна в тежък трафик и това, съчетано с постоянния стрес да проверява дали не е следен, бе довело до смръщена гримаса на лицето му, която той дисциплинирано преобрази в усмивка, когато стигна до сутеренната зала и завари там Ерик Уордъл, Джордж Лейборн, Ванеса Екуензи, Райън Мърфи, Робин, Уил, Флора и Илза.

– Прощавайте – промърмори, като разля малко от бирата си, докато сковано се тръшна на свободното място край масата. – Дълъг ден беше.

– Вече поръчах за теб – осведоми го Робин и Страйк забеляза раздразненото изражение на Мърфи при тези ѝ думи.

Робин се чувстваше притеснена. Знаеше, че Уил е агитиран да присъства от Пат и Денис. Последният категорично му бе заявил, че е попаднал в дилемата с първенството на яйцето или кокошката и трябва да стори всичко, за да се измъкне от нея. Откакто бе пристигнал в сутерена на „Летящия кон“ с Флора и Илза, Уил, който изглеждаше бледен и тревожен, почти не бе проговорил. Междувременно на Робин ѝ бе нужно всичкото ѝ старание да бъбри весело и да изрича благодарности към Флора, за да изтръгне бегла усмивка от нея. В момента тя нервно кършеше пръсти в скута си под масата. Робин забеляза нов белег от самонараняване на шията ѝ.