Отприщен гроб

– Разплата – повтори Страйк. – Именно. А с какво обадилият се по телефона е заплашил Рийни?

– Ами… сигурно, че ще пострада някак. Ще бъде изобличен, че е участвал в нещо сериозно и престъпно. Ще бъде пребит. Убит.

– Да, но засега никой не е посегнал на Рийни освен сам той на себе си.

Страйк направи още две кафета, подаде едното на Робин, после седна зад бюрото на Пат.

– Какво ще кажеш за тази теория? – заговори. – Рийни е взел свръхдоза, защото е бил наясно, че яко е загазил, след като обадилият се по телефона знае, че е пропял пред мен.

– Какво е пропял?

– Добър въпрос. Беше уклончив почти за всичко. Каза, че трябвало „да чисти“ след семейство Уейс и че нещата, които направил, му мътели мозъка…

– Може би – излезе Робин с внезапно предположение – се е предполагало да унищожи онези полароидни снимки. Нищо чудно самият факт, че още съществуват, да го е вкарал в беля.

– Не е изключено. Много е възможно дори предвид колко силно го уплашиха снимките.

Страйк отново стана, влезе във вътрешния офис и се върна обратно с таблото. Затвори междинната врата, подпря го на нея и пак седна. Този път между двамата се възцари най-дългото мълчание, докато се взираха в снимките, изрезките и бележките.

– Част от това – каза най-накрая Страйк – сигурно е без значение. Хора са били там, но не са били замесени. Някои спомени са сбъркани. Нещастни случаи наистина стават. – Погледът му отново се върна към Дженифър Уейс.

Стана, откачи снимката на стаята на Кевин Пърбрайт, каквато бе заварена след смъртта му, и я отнесе на бюрото, за да я разгледа по-отблизо. Робин се взираше в думите „бегач на брега?“, но сега Страйк се бе втренчил в невинна думичка на стената на Кевин, която бе забелязал по-рано, но повече не се бе сещал за нея. Премести очи върху фигурите с маски на прасета на полароидните снимки и след като ги гледа няколко минути, осъзна нещо, за което не можеше да повярва, че не е регистрирал преди.

Мислено отстъпи назад от новата си теория, за да я разгледа в цялата ѝ пълнота, и се увери, че от който и ъгъл да я погледнеше, тя е убедителна и изчерпателна. Излишното и несъщественото вече бяха отхвърлени встрани.

– Мисля, че знам какво се е случило – проговори Страйк.

Когато отвори уста да обясни, в главата му изскочи цитат, чут неотдавна от човек, който нямаше нищо общо с Универсалната хуманитарна църква.

„Щом откриеш истината ти, голямата секира ще свисти!“

Девета част

Уей Дзи/Пред завършване

ПРЕД ЗАВЪРШВАНЕ. Успех.

Но ако лисичето,

почти прекосило вече брода,

топне опашка във водата,

дотам ще е.

„Идзин“, или „Книга на промените“

122

При започването на военна акция е наложителен пълен ред. Трябва да е налице справедлива и валидна кауза, да са добре организирани подчинението и координацията на бойните части, иначе ще последва неизбежен провал.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Сред многото неща, които трябваше да бъдат свършени, преди агенцията да може да докаже как, защо и кой бе предизвикал изчезването завинаги на Дайю Уейс, Страйк възложи едно от най-важните на Сам Баркли. Повика го от Норич в деня след стрелбата, след като Робин си бе отишла у дома да поспи малко. И двамата съдружници се съгласиха, че безплодното дотук чакане Емили Пърбрайт да се появи с кутия за събиране на помощи трябва да бъде изоставено и вместо това агенцията да насочи усилията си да докаже, че митът за Удавената пророчица е абсолютна химера.

– Докъде мога да стигна, та да разприказвам този човек? – осведоми се Баркли, след като бе пъхнал в джоба си името, адреса, местоработата и снимката, свалени онлайн от Страйк, на лицето, с което Баркли трябваше да се сприятели с каквито ще да са способи.

– Разполагаш с неограничен бюджет за алкохол. Съмнявам се той да взема наркотици. Овладей военния жаргон, направи се на голяма клечка.

– Добре, заемам се.

– И внимавай. Там някъде има заредено оръжие.

Баркли козирува шеговито и си тръгна, а на прага се размина с Пат.

– Обадих се на всички тези хора – каза тя на Страйк. Държеше в ръка лист хартия, на който Страйк бе изредил имената и телефонните номера на Ерик Уордъл, най-добрия му приятел в Централното управление на полицията; Ванеса Екуензи, близка на Робин; инспектор Джордж Лейборн, помогнал много при предишен случай; и Райън Мърфи. – Дотук успях да се свържа само с Джордж Лейборн. Каза, че може да се види с теб следващата сряда вечерта. На останалите оставих съобщения. Не разбирам защо Робин да не съобщи лично на Райън.

– Защото това идва от мен – отвърна Страйк. – Трябва да се срещна с всички тях едновременно и да изложа онова, с което разполагаме, та да ударим възможно най-силно УХЦ в момент, когато Уейс и адвокатите му не го очакват.