Отприщен гроб

Тя забърза към автобусната спирка. В седем имаше среща с Мърфи в бар в централната част на града, но сега повече от всичко искаше да открие начин да се свърже със Страйк, който бе звучал странно развълнуван в мига, когато разговорът прекъсна. Уви, нямаше представа къде е той. Докато крачеше бързо, се опита да си припомни графика: ако беше в офиса или в апартамента си, щеше да има време да го види, преди да се отправи към Уест Енд.

Едночасовото пътуване до Денмарк Стрийт ѝ се видя безкрайно. Робин продължаваше да прехвърля различни сценарии в ума си, като се опитваше да открие възможни пътища към техния убиец в светлината на показанията на Милс, които подкрепяха теорията на Страйк и щяха да придадат тежест на думите на други свидетели, до които се доберяха. Тя обаче виждаше пречки по пътя им, особено ако увитите в полиетилен предмети в сейфа им не доведяха до нищо полезно.

По време на безсънната им нощ, прекарана в офиса, тя и Страйк бяха стигнали до извода, че имаше четирима души, като не се броеше Айзък Милс, чиито съчетани показания можеха да разкрият точно какво се бе случило с Дайю, та дори авторът на плана да го отречеше. Всички обаче имаха сериозни причини да не говорят, а двама вероятно не съзнаваха, че онова, което знаят, е от съществена важност. Никак не бе сигурно, че ще могат да съсекат в корена ѝ опасната и примамлива религия на Джонатан Уейс.

След малко повече от час Робин пристигна на Денмарк Стрийт изпотена и разрошена от бързането, но като стигна до втората площадка, сърцето ѝ се сви: вратата на офиса беше заключена и лампите вътре бяха угасени.

– Ама какво се случи, дявол го взел?! – възкликна Страйк, слизайки надолу по стълбите.

– За какво говориш? – попита стресната Робин.

– Побърках се от тревога, помислих, че някой те е грабнал от улицата!

– Телефонът ми умря! – отвърна Робин, на която никак не ѝ хареса подобно посрещане, след като бе тичала по улицата, та да се види със съдружника си. – И бях в „Уондсуърт“ посред бял ден… не започвай пак със стрелбата – каза тя, правилно отгатнала следващото изречение на Страйк. – Щеше да чуеш гръмването, нали?

Тъй като точно това си бе мислил през последните шейсет минути, Страйк се въздържа от отговор. И все пак, тъй като му бе трудно да превключи веднага от остро безпокойство към нормален разговор, изрече сърдито:

– Трябва ти нов телефон, мамка му.

– Благодаря – също толкова ядосано му отвърна Робин. – Как не се бях сетила?

Неохотна усмивка измести смръщената гримаса на Страйк, но на Робин не ѝ мина така бързо.

– Тъкмо ме питаше дали съм видяла нещо, когато връзката прекъсна – каза тя. – Не разполагам с много време, имам среща с Райън.

Страйк знаеше, че си го е заслужил.

– Ела горе – посочи към апартамента си. – В шест сутринта са нахлули в Чапман Фарм.

– Какво?! – ахна Робин, докато се качваше след него към мансардата.

– Дузина полицаи от Централното управление и местния участък. Уордъл е бил с тях. Обади ми се в два часа. Не можеше да говори дълго, защото още разпитваха хора. Освободили са силно дехидратираната и травмирана Емили Пърбрайт от заключен дървен сандък в мазето на фермерската къща.

– О, не.

– Тя ще се оправи. Откарана е в болница. И сега още по-хубавото – подхвана Страйк, като влязоха в мансардата. – Шах току-що е видял горе-долу същата бройка полицаи да влизат в Центъра в Бирмингам. От Глазгоу нищо не се чува още, но предполагам, че и там се случва.

Той я поведе към спалнята си, спартанско помещение, както и целият малък апартамент. Телевизорът в края на леглото беше поставен на пауза на „Скай Нюз“: една репортерка беше замръзнала с отворена уста на място, което Робин разпозна като Лайън Маут. Зад нея беше входът към Чапман Фарм, пред който сега стояха двама униформени.

– Някой в Централното управление им е подал информация. – Страйк взе дистанционното. – Казах, че това ще донесе слава, нали?

Той стартира предаването.

– …вече видяна в отпътуваща линейка – каза репортерката и посочи към пътя. – От полицията все още не са потвърдили причините за разследването, но знаем, че тук има доста много служители на реда, а преди повече от час пристигна и екип от криминалисти.

– Джени, някои наричат УХЦ противоречива, нали? – прозвуча мъжки глас.

– Предпазливо пипат – подсмихна се Страйк, а репортерката кимна с притиснат към слушалката си пръст.

– Да, Джъстин, особено по отношение на финансовата им дейност, но трябва да се каже, че Църквата никога не е осъждана за неправомерни действия.

– И това ще стане – в един глас изрекоха Страйк и Робин.

– Там, разбира се, членуват много видни личности – отбеляза невидимият Джъстин. – Писателят Джайлс Хармън, актрисата Ноли Сиймур. Знаеш ли дали някой от тях е там сега?

– Не, Джъстин, нямаме потвърждение кой присъства във фермата в момента, но местните твърдят, че там живеят поне сто души.

– Има ли официално изявление от страна на Църквата?

– Все още нищо…

Страйк отново постави репортажа на пауза.

– Реших, че ще искаш да го видиш – каза той.

– Прав си бил – отвърна Робин сияеща.