Отприщен гроб

– По дяволите – изруга Робин за втори път в рамките на два часа. – Не, хубаво е, че ти е пред погледа, но… сама ли е? Носи ли някакъв багаж? Има ли вид, сякаш ще заминава?

– Сама е и без багаж – отвърна Мидж. – Може би просто ще си купува храна. Често поглежда към телефона си.

– Не се съмнявам – отвърна Робин. – Дръж ме в течение къде сте? Аз съм в близост до храма. Съобщи ми, ако тръгне да се връща.

– Дадено – отвърна Мидж и затвори.

Отделена за момента от плячката си, Робин се чувстваше нервна и напрегната. Дръпна се встрани от група пияни мъже. Опипваше шперца в джоба си и гледаше към червените и златисти създания по вратите на храма: дракон, фазан, овца, кон, крава, куче, петел и, то се знае, прасе.

127

Небесата се движат в същата посока като огъня,

но са различни от огъня…

„Идзин“, или „Книга на промените“

На Страйк му отне четиресет и пет минути да се добере до станцията на пожарната, където Абигейл бе на работа тази вечер. Беше огромна сграда от сив камък в стил ар деко с обичайните големи отвори за пожарните коли.

Страйк влезе в пустото помещение на рецепцията, където имаше само един мъж, пишещ нещо зад гишето. Страйк го попита дали Абигейл Глоувър е в сградата и той отговори утвърдително, че била горе. Когато Страйк каза, че я търси по спешна работа, пожарникарят позвъни „горе“ по монтиран на стената телефон с развеселено изражение. Страйк се почуди дали отново не е взет по погрешка за някого от приятелите на Абигейл.

Няколко минути по-късно тя слезе по стълбите и изглеждаше подразнена, за което Страйк не можеше да я вини: той също мразеше да го безпокоят по време на работа. Беше облечена в пожарникарска униформа, но без якето. Черната ѝ блуза бе плътно прилепнала и той предположи, че я е прекъснал при преобличане.

– Защо си тук?

– Имам нужда от помощта ти – каза Страйк.

– Хората обикновено звънят на 999 – промърмори Абигейл и предизвика подхилкване у колегата си.

– Става дума за Бирмингам – поясни Страйк.

– Бирмингам? – повтори Абигейл и се смръщи.

– Да. Няма да отнеме дълго, но ти си единствената, която би могла да изясни няколко пункта.

Абигейл погледна зад гърба си.

– Ухо ли надаваш, Ричард?

– Не – отрече мъжът, но се изкачи по стълбите малко по-бързо от обичайното.

– Добре – отвърна Абигейл, като се обърна отново към Страйк, – но трябва да побързаш, защото смяната ми свърши и имам среща.

– Разбира се – съгласи се Страйк.

Тя го поведе през една врата вдясно към помещение, явно използвано за разговори и срещи, тъй като по ъглите към пода бяха струпани пластмасови столове с метални крака. Абигейл отиде до малка маса край бяла дъска в далечния край и пътьом взе стол за себе си.

– Твое дело е, нали? – подхвърли през рамо. – Ти причини лудницата в Чапман Фарм, така ли е?

– О, видяла си значи – каза Страйк.

– Как няма да видя, в новините само за това говорят.

– Бих искал да си припиша заслугата – отвърна Страйк и също си отнесе стол до масата, – но тя е основно на моята съдружничка.

– Успя ли да измъкне роднината на клиента ти, преди да запали пожар там? – попита Абигейл, когато и двамата седнаха.

– Успя, да.

– Виж я ти! Гледай да не я изпуснеш.

– Не възнамерявам да я изпускам – отговори Страйк.

– Но това ще означава, че ще ме потърсят от пресата, нали? – продума напрегнато Абигейл, извади пакетче никотинова дъвка от джоба си и лапна едно драже.

– Вероятно – призна Страйк. – Съжалявам за това.

– Когато Дик ми позвъни преди малко, помислих си: „Туй то, вече цъфна журналист“. Е, казвай. Какво за Бирмингам?

– Научихме, че баща ти е трябвало да води Роузи Фърнсби в Бирмингам сутринта, когато Дайю е изчезнала, но е променил плановете си.

– Роузи… коя?

– Не е останала дълго във фермата – поясни Страйк. – Хубавко момиче. Тъмнокоса, с доста пищно тяло. Била е там с баща си и брат си близнак.

– А, да… близнаците. Да, помня ги – каза Абигейл. – Никога преди това не бях виждала близнаци. Нямах представа, че момиче и момче може да са такива… лишени бяхме от съответното образование – добави тя с огорчение. – Казах ти го и преди.

– Когато питахме Чери Гитинс къде се е намирал баща ти, тя доста силно се притесни.

– Значи сте намерили Чери? Браво на вас.

– Да, беше омъжена и живееше на запад. Но тя явно отдаваше голямо значение на въпроса дали баща ти е бил във фермата при изчезването на Дайю или не.

– Ами не знам защо се е колебала. Той със сигурност беше там, когато от полицията дойдоха да съобщят, че Дайю се е удавила. Помня как Мадзу се развика и рухна, а той я прегърна.

– Теб кога точно те пратиха в Бирмингам? – попита Страйк.

– Не помня точно. Беше след съдебното изслушване за Дайю.

– Повдигна ли се въпросът за отиването ти в Бирмингам преди изчезването на Дайю?

– Вероятно са го обсъждали в мое отсъствие – повдигна леко рамене Абигейл. – Мадзу от години искаше да ме разкара и смъртта на Дайю ѝ даде добро извинение. Лично на мен ми беше все едно. Мислех си, че ще е по-лесно да се избяга от някое от другите места, отколкото от Чапман Фарм, и се оказах права.