Отприщен гроб

– Почти е достатъчно да те накара да повярваш в Бог, нали? Веднага, щом ми се обади Уордъл, подадох сигнал на Фъргюс Робъртсън. Дадох му няколко добри насоки. Мисля, че е време да направим така, че на Джонатан Уейс да му запари отвсякъде. Имаш ли време за кафе?

– За едно бързо – кимна Робин, като погледна часовника си. – Ще ми услужиш ли със зарядно?

Той ѝ го подаде, а когато кафето беше готово, седнаха до малката маса с пластмасов плот.

– Бека още е в храма на Рупърт Корт – каза Страйк.

– Откъде знаеш?

– Тя води службата днес, на която пратих Мидж, преобразена с перука.

– Мислех, че Мидж наблюдава Хампстед.

– О, да, забравих да ти кажа… Снощи му е направила снимки с някакъв тип в парка.

– Като казваш „снимки“…

– Не са от тези, дето стават за семейна коледна картичка – поясни Страйк. – Ще съобщя на клиентката в понеделник, защото сега той си е у дома при нея и децата.

– Та, кажи за Бека.

– Не си е тръгнала, когато службата е свършила. Мидж все така наблюдава Рупърт Корт, вече без перуката очевидно. Убедена е, че Бека още е вътре. Вратите са заключени.

– Полицията не е ли била още там?

– Явно повече ги интересуват центровете.

– Бека сама ли е?

– Не знам. Може да си е наумила да избяга. Освен, разбира се, ако не предпочита начина на оттегляне на Удавената пророчица.

– Не говори така – каза Робин, като си помисли за увисналата на примката в семейния гараж Кари Къртис Удс. – Ако знаем къде е…

– Няма да правим нищо, абсолютно нищо – отсече Страйк, – докато не се обади Баркли.

– Но…

– Чу ли ме?

– За бога, не съм някое учениче!

– Прощавай – промърмори Страйк. Остатъчната тревога от последния час още не се беше разсеяла. – Виж, знам, че станах досаден с онзи пистолет, но още не знаем къде е… което е много неприятно – добави, като погледна часовника си, – защото не разполагаме с неограничено време, след като полицията вече влезе там. Разни хора ще започнат да се изпокриват и да стават недостъпни за интервю. Сега разполагат и с извинението, че ще комуникират само чрез адвокатите си.

– Смяташ ли, че са спипали двамата Уейс? – попита Робин, чиито мисли неудържимо бягаха все към Чапман Фарм. – Поне Мадзу трябва да са задържали. Тя никога не мърда от фермата. Боже, как искам да съм муха на стената, когато започнат да я разпитват…

Спомени за хора, които бе срещнала през четирите си месеца във фермата, изпълниха съзнанието ѝ: Емили, Шона, Амандийп, Кайл, Уолтър, Вивиън, Луиз, Марион, Тайо, Дзян… Кой щеше да проговори? Кой би лъгал?

– Проклетата Роузи Фърнсби ми звъня точно като обядвах – каза Страйк.

– Какво искаше?

– Да идела следобед на курс по йога. Омръзна ѝ славата на преследвана жена.

– Ти какво ѝ отговори?

– Да не си показва носа навън и сама да си прочиства шибаните чакри. Тя предпочете да го приеме като шега.

– Е, така е по-добре. Все пак имаме нужда от нея като свидетелка.

– Показанията ѝ ще се вместят в три минути, ако изобщо се стигне до съд – каза Страйк. – Просто се опитвам да я предпазя от куршум.

Робин погледна часовника си.

– Аз ще тръгвам.

Тя се изправи и в същия момент телефонът на Страйк издаде сигнал за получено съобщение.

– Да му се не види!

– Какво?

– Баркли е успял, вътре е.

Страйк също стана.

– Отивам да си поговоря с Абигейл Глоувър за Бирмингам.

– Ами тогава – промълви Робин, прогорена като от огън от предчувствие – аз ще говоря с Бека.

– Не, няма да го правиш – отсече Страйк и се закова на мястото си. – Мидж не знае кой още е в храма.

– Не ме е грижа – отвърна Робин, вече посегнала към телефона си. – Нали си даваш сметка, че може би планира да се отправи към Сан Франсиско или Мюнхен? Райън, здравей… не, чуй, изникна нещо… Знам, видях го по новините, но не мога да дойда за вечерята. Съжалявам… не… просто една свидетелка ще се измъкне, ако не отида при нея сега – каза тя и посрещна с леден поглед намръщената гримаса на Страйк. – Да… Добре. Ще ти се обадя по-късно. – Робин прибра телефона си. – Ще го направя – обърна се към Страйк, преди той да е успял да проговори. – Няма да допусна проклетата Бека да се измъкне от това.

– Добре – съгласи се той, – но ще влезеш с Мидж, чу ли? Не сама.

– Съгласна – отвърна Робин. – Дай ми твоя шперц, в случай че тя не отвори, като почукам. Мисля, че това ще е големият финал.

126

При императорския лов в Древен Китай било обичайно дивечът да се подгонва от три страни, но от четвъртата животните имали шанс да избягат.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин се раздели със Страйк на Тотнъм Корт Роуд и десет минути по-късно вече беше на Уордър Стрийт. В Чайнатаун гъмжеше от вечерни посетители, но тя не успя да види Мидж. Телефонът ѝ бе достатъчно зареден поне за едно обаждане, тъй че тя позвъни на сътрудничката.

– Къде си? Страйк ми каза, че наблюдаваш храма на Рупърт Корт.

– Бях там – отвърна Мидж. – Но Бека си тръгна. Следвам я.