– Не произтича задължително. Да, понякога ни показват изображения на пророчицата, но в други случаи тя наистина се появява… Същото е в църквите, където има изобразен Христос на стената. Никой не твърди, че това буквално е той. Но когато Удавената пророчица се появи като дух и се движи наоколо, друго обяснение няма. Няма проектор, тя не е кукла, истинска е.
– Говориш за случаите, когато се появява като дух в сутеренното помещение ли? – попита Робин.
– Не го прави само там, появява се и в храма – възрази Уил.
– А публиката не седи ли винаги на тъмно, когато това се случва? – изтъкна Робин. – И не ви ли карат понякога да опразните помещението, когато тя се появява? На нас ни наредиха да напуснем залата в сутерена за кратко, преди да видим Появата ѝ. И не е ли публиката винаги отпред в такива случаи, а не я заобикаля в кръг?
– Да, винаги е отпред – обади се Флора, когато Уил не отговори. – Защо?
– Защото аз бих могла да обясня как го правят – каза Робин. – Човек, с когото работя, предположи, че може да е стара илюзия, наричана „Призракът на Пепър“. Издирих я. Трябва ти стъклен екран, който е под ъгъл към публиката, и скрита странична стая. И тогава фигура в тази странична стая леко се осветява, докато светлините на сцената угасват и публиката вижда отражението на предполагаемия дух в стъклото, то е прозрачно и изглежда, сякаш е на сцената.
Тези думи бяха последвани от мълчание. И тогава, като стресна всички в стаята, Флора изрече на висок глас:
– О, боже мой.
Другите трима я погледнаха. Флора се взираше през косата си към Робин с неподправено възхищение.
– Ами да. Точно така го правят. О, господи. – Флора започна да се смее. – Не мога да повярвам – продума задъхано. – Това никога не си го обясних, тъкмо то пораждаше съмненията у мен… отражение в стъкло. Ами да, съвършено логично е! Правеха го само когато имаше странична стая. А ако бяхме в храма, всички трябваше да седим с лице към сцената.
– Мисля, че храмът в Чапман Фарм е проектиран като театър – продължи Робин. Горният балкон, където никога не сядат членове, онези ниши… Според мен храмът поначало е конструиран, за да позволява илюзии в голям мащаб.
– Не може да си сигурна в това – промърмори Уил, който явно се чувстваше ужасно неловко.
– Удавената пророчица не е реална – натъртено произнесе Флора към Уил. – Не е!
– Ако искрено го вярваш – обърна се той към нея с нотка от предишния гняв, – ще разкриеш Божествените тайни.
– Говориш за Драконовата поляна? За Живата жертва? За Любовното лекуване?
Уил погледна нервно към прозореца, сякаш очакваше безоката Дайю да се рее там.
– Ако говоря за тях сега и не умра, ще повярваш ли, че тя не е истинска? – поинтересува се Флора.
Жената вече бе отметнала косата от лицето си. Оказа се, че е много хубава. Уил не отговори на въпроса ѝ. Изглеждаше уплашен.
– Драконовата поляна е мястото, където заравят всички трупове – с ясен глас заговори Флора. – Това е участъкът, който непрестанно се разорава с конете.
Уил ахна шокиран, но Флора продължи да говори.
118
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк седеше и чакаше в дневната на Прудънс вече близо три часа. Малко след като Прудънс, Робин и Уил влязоха в кабинета за консултации, чу повишени гласове зад затворената врата, но оттогава нямаше никаква индикация какво се случва на срещата, от която бе изключен. Съпругът на Прудънс очевидно бе излязъл някъде за вечерта. Двете деца тийнейджъри се появиха за кратко на път към кухнята, където си приготвиха нещо за прилапване, и Страйк се почуди колко ли странна намират внезапната поява на едрия нов чичо в родословното дърво, но после си каза, че вероятно не мислят много за това. По негови наблюдения щастливите семейства не разсъждаваха пространно за важността и силата на кръвните връзки; само незаконни отрочета като него, отвърнали се от баща си, се учудваха да видят подобие на себе си у почти непознати хора.
Каквито и да бяха чувствата на племенниците му към него, никой от двамата не му предложи нещо за хапване. Той не се засегна, на тяхната възраст също надали би се досетил да предлага храна на почти непознати възрастни. Но преди половин час бе отишъл до кухнята и като не искаше да бъде обвинен, че си позволява волности, почерпи се само с няколко бисквити. Сега продължаваше да е много гладен и тъкмо си мислеше да предложи на Робин да се отбият през драйв-ин „Макдоналдс“ на път към дома на Пат, когато телефонът му изжужа със съобщение. Доволен, че има занимание, той го извади и видя номера на Мидж.
Таша току-що ми прати съобщение. Не е намерила бележката. Хавлията е била отнесена, преди да се върне при стаята за масаж. Никой не и` е задавал въпроси защо е чукала на прозореца. Как искаш да постъпи тя?
Страйк ѝ написа:
Да не прави нищо. Полицията вече е уведомена, че там държат Лин против волята и` . Просто да наблюдава изхода, в случай че решат да я преместят.