Отвъд

— Този прочут по всички краища на земята мъж се казва хаджи Акил Шатир ел Меджйарриб бен хаджи Алим Шаджи ел Гхани ибн хаджи Даим Машхур ел Азим бен хаджи Таки абу Фадл ем Мукаррам. Произхожда от Вади Драа в далечната Магхриб и има не само, както всички хора, родени там, книгите на всички науки в главата си, но е и воин с такава храброст, разсъдливост и сила, че никой враг не може да го победи.

Тавил бен Шахид не удостои дългата змия на моето име с нито дума, а ме попита късо:

— Съгласен ли си?

— Да — отговорих още по-късо.

— Кога ще се състои уговорената битка?

— Когато ви е угодно, но по възможност по-скоро.

— Трябва да уговорим някое място, на което ще се чувствате сигурни, в противен случай вероятно ще изпитвате опасения да се присъедините към нас, защото дружината на моите войни надвишава много пъти броя на вашата.

Махнах пренебрежително с ръка и се осведомих:

— Имате ли дърва да накладете огън?

— Сух камилски тор и достатъчно съчки. Щом си съгласен, освободи ми ръцете, защото аз обещах, заклех се в моя хамаил, че се отказваме от всяка задна мисъл и честно ще спазваме нашите споразумения, а Аллах знае, че съм свикнал да гледам дори на простото обещание като на клетва.

— Кой ще уведоми войните ти?

— Някой от вас ще язди с единия от придружителите ми до тях. Двамата се връщат и довеждат персиеца. После ме освобождавате.

Гледах Тавил също така твърдо в очите както той мен преди малко. Извадих малката си превързочна чантичка и седнах до него да му спра кръвотечението. Когато това стана, развързах възлите на вървите му. Той скочи и попита учудено:

— Ти ме развързваш?

— Както виждаш.

— Но това трябва да стане едва когато персиецът пристигне тук и сте убедени, че сме го освободили.

Не отговорих, а развързах също и хората му. После казах:

— Те също са свободни. Това е отговорът ми на въпроса, който зададе преди малко. Ти мислеше по-нататък, че се страхуваме от вас. Хаджи Халеф Омар и неговите хаддедихни не се страхуват от никой вражи отряд дори да е десет пъти по-голям от вашия. И ще ти го докажа.

— Таййиб! (Браво!) — извика Халеф възторжено и хаддедихните пригласиха. Аз продължих:

— От клетвата върху твоя хамаил те освобождавам. Виждам, наистина, на врата ти да виси този произхождащ от Мека Коран, но ти каза, че твоето обещание е валидно на клетва и аз ти се доверявам. Който не сдържа обещанието си, той не зачита и светостта на клетвата. Сега вие ще се върнете при нашите хора и ние ще яздим с вас.

Мрачното му лице просветна и изразът на удивление премина в радост.

— Ефенди — извика, — такова нещо още не ми се е случвало. Ти или си крайно лековерен, или много честен мъж.

— Лековерен не съм, но на всекиго отдавам честта, която му подобава. Ти си един суров, може би кръвожаден войн, но думата си никога няма да нарушиш. Имам ли право?

Тавил ми протегна ръка.

— Ето, стисни я! Вие сега сте наши врагове и ние сме ваши. Между нас ще решава битката, но ако действително яздим заедно, нийде другаде няма да бъдете по-сигурни отколкото при нас. Когато ви смятах за солаиб-араби, говорих презрително за хаддедихните, но сега зная, че те са безстрашни мъже, на които не мога да откажа моето уважение. Елате с нас, щом искате! Но за мен ще бъде по-добре, ако ме пуснете да яздя напред, за да имам време да осведомя хората си как да се държат към вас.

— Добре, тръгвайте! Ние няма да ви последваме, а ще поемем по пътя за кладенеца, където и бездруго е същинското ви местоустановяване.

— Знаете ли пътя? Всеки момент ще се стъмни.

— Ще го намерим, нямаме нужда от водач.

Бени кхалид възседнаха камилите си и потеглиха. Когато вече не ги виждахме, Ханнех, която отдавна беше напуснала своята носилка, дойде при мен и каза:

— Сихди, знаеш ли, че извоюва една голяма победа?

— Да.

— Това отново беше проява на любовта, която ти проповядваш не само на думи, а учиш и чрез поведението си. Де да можеше да кажеш на шейх Тавил, че си християнин, та да знае на кого дължи това небивало отношение! Двубоите сигурно ще решат в наша полза, но дори и да не е така, шейхът на бени кхалид няма да действа против нашите желания.

— Ами ако Тавил само се преструва? — подхвърли Халеф. — Тогава твоето доверие вероятно ще ни донесе неприятности!

— Това няма да стане, татко — отвърна му неговият син. — Сихди винаги знае какво прави. Можем да разчитаме на него.

По толкова категоричен начин Кара досега не се бе намесвал в разговора ни. Баща му го погледна учудено, кимна доволно и каза:

— Да, щом толкова значителни хора се заемат със защитата на ефендито, наистина ще трябва да отстъпя със своите опасения. Имаш ли още нещо на храброто си сърце?

Един светнал поглед прелетя от сина към бащата и прозвуча отговорът:

— Искам да бъда един от тримата, които ще се бият с бени кхалид!

— Как… как… какво? Ти… и… и… и?

— Да, искам! — повтори много решително Кара, при което лицето му пламна.

Подозирах, че на Халеф му идеше да го притисне от радост към сърцето си, но Кара беше не само негов син, а и на Ханнех, затова отправи несигурен поглед към нея и попита: