Пайнс

Вниманието му бе привлечено от огромна фигура, стояща върху една саксия за цветя и извисяваща се с цяла глава и рамене над тълпата. Чудовищният мъж беше облечен в кожата на кафява мечка, захваната с месингова звезда, и нещо като метална каска с еленови рога на главата; лицето му беше изрисувано като маска на войната, на едното му рамо бе метната пушка, а на другото — сабя в ножница.

Поуп.

Мъжът огледа тълпата, сякаш му принадлежеше; очите му проблеснаха на огъня като двойка звезди.

Достатъчно му бе само да погледне през улицата и на тази силна светлина нямаше как да не забележи надничащия от прозореца на третия етаж Итън.

Итън знаеше, че трябва да се маха, но не можеше да се откъсне.

Част от тълпата извън полезрението му изригна във викове, които привлякоха вниманието на Поуп. На лицето на шерифа цъфна широка усмивка.

Той извади пура от някакъв вътрешен джоб, отвори бутилка с кафява течност, вдигна я към небето и каза нещо, от което тълпата полудя и закрещя с вдигнати високо юмруци.

Докато Поуп отпиваше дълга глътка от бутилката, тълпата се раздели и освободи коридор по Главната, всички се бутаха да видят какво става.

Появиха се три фигури, движещи се през множеството към огъня.

Външните две — мъже в тъмни дрехи с привързани за гърбовете мачете — бяха хванали за ръцете фигурата в средата.

Бевърли.

Нещо пламна вътре в Итън, стопена сърцевина от ярост, разпространяваща метастази в стомаха му.

Виждаше, че тя няма сили да стои права, и двамата я теглеха, а краката й се влачеха по паважа. Едното й око беше затворено от свиреп удар; доколкото можеше да види, лицето й бе окървавено.

Но тя беше в съзнание.

В съзнание и обзета от ужас. Погледът й беше забит в мокрия паваж под краката й, сякаш се опитваше да изключи всичко друго.

Двамата мъже я завлякоха на около три метра от огъня и я бутнаха напред.

Поуп извика нещо, когато Бевърли се просна на земята.

Хората около нея се дръпнаха назад, образувайки кръг с диаметър около шест метра.

Итън чу през прозореца вика на Бевърли.

Беше като вик на ранено животно — висок, пронизителен и изпълнен с отчаяние.

Навсякъде хората се натискаха да си пробият път до първата редица и кръгът около Бевърли ставаше все по-плътен и по-плътен.

Поуп прибра бутилката в мечешкото си палто и свали пушката си.

Зареди и я насочи към небето.

Гърмежът отекна между сградите и стъклата задрънчаха в рамките си.

Тълпата се смълча.

Никой не помръдваше.

Итън отново чу ромона на дъжда.

Бевърли се изправи с мъка и избърса струйката кръв, стичаща се през средата на лицето й. Дори от третия етаж Итън забеляза, че цялата трепери от онзи всепоглъщащ страх, обземащ човек, който много добре знае какъв ужас му предстои да изпита.

Бевърли стоеше трепереща на дъжда, като се мъчеше да пази левия си крак.

Завъртя се бавно и несигурно, вглеждайки се в заобикалящите я лица, и макар Итън да не можеше да чуе думите й, тонът на гласа й не можеше да се сбърка.

Умоляващ.

Отчаян.

Дъжд, сълзи и кръв се стичаха по лицето й.

Мина цяла минута.

Някой си проби път през плътната маса от тела и излезе в кръга.

Последваха ликуващи викове.

Бурни аплодисменти.

Беше мъжът без риза с червените тиранти и шапката на Дядо Коледа.

Отначало той се задържа в края, сякаш събираше кураж — като боксьор в ъгъла си мигове преди гонга.

Някой му подаде бутилка.

Той я надигна и отпи дълга глътка.

После стисна изрисуваната си бухалка и се запрепъва към центъра.

Към Бевърли.

Обиколи я.

Тя се дръпна назад и се приближи до тълпата.

Някой грубо я блъсна обратно и инерцията я засили право към мъжа с бухалката.

Итън така и не видя какво стана.

Бевърли също.

Случи се толкова бързо, сякаш мъжът бе взел решение в последния миг.

Едно-единствено плавно движение.

Вдигна бухалката и замахна.

Звукът от удара на ясеновото дърво в черепа накара Итън инстинктивно да затвори очи и да се извърне.

Тълпата изрева.

Когато Итън отново отвори очи, Бевърли лежеше на земята и се мъчеше да пълзи.

В гърлото му се надигна пареща горчилка.

Мъжът с тирантите пусна бухалката и се затътри към тълпата.

Бухалката се търкулна по улицата към Бевърли.

Тя посегна към нея, пръстите й бяха на сантиметри от дръжката.

Някаква жена в черни бикини, черни обувки на токчета, черна корона и черни ангелски криле излезе в кръга.

Завъртя се кокетливо.

Тълпата отново изрева.

Жената тръгна към Бевърли, която се мъчеше да достигне бухалката.

Приклекна, отправи й бляскава усмивка и вдигна оръжието, хвана го с двете си ръце и го вдигна над главата си като бойната брадва на някаква кралица на демони.

„Не, не, не, не, не…“

Стовари бухалката право в центъра на гърба на Бевърли.

Радостни крясъци изпълниха улицата, докато Бевърли се гърчеше на земята.

Какво ли не би дал в този момент да се намира в кабината на хеликоптера си на шейсет метра над Главната и да изстрелва по 2000 куршума на минута в тълпата, разкъсвайки кучите синове на парчета!

Итън се извърна от прозореца, грабна масичката за кафе и я запрати в стената. Разлетяха се трески и парчета счупено стъкло.

Усилието само изостри още повече яростта му.