Читаем Пайнс полностью

Лъч освети скалата на три метра пред него.

Итън приклекна зад една канара и надникна, когато лъчът продължи по скалата зад него.

Водопад от светлина се изливаше от брега в течението. От мястото си Итън видя, че неколцина са нагазили до колене в реката да го търсят, но никой не се осмеляваше да преплува.

Тъкмо се канеше да излезе от скривалището си, когато усилен от мегафон глас се разнесе над реката:

— Итън, върни се при нас и всичко ще ти бъде простено.

Би го познал навсякъде — дълбокия, гърлен глас на шериф Поуп, който отекваше от скалите обратно към боровата гора зад тълпата.

—       Не знаеш какво правиш.

„Всъщност много добре знам какво правя.“

В непосредствена близост нямаше светлини. Итън се изправи с мъка и тръгна на юг покрай скалата.

—       Ако се върнеш, няма да те нараним.

„Да, бе. Идвам веднага.“

—       Имаш думата ми.

На Итън му се прииска и той да имаше мегафон.

Над реката се разнесоха и други гласове.

—       Итън, моля те!

—       Не разбираш какво правиш!

—       Върни се!

Поуп също продължи да го вика, но Итън продължи нататък в черния дъжд.

Колкото повече се отдалечаваше от тълпата, толкова по-невъзможно му бе да вижда къде стъпва.

Куцукаше бавно, тътрейки крака. Единственият му ориентир беше шумът на реката отляво.

Отзад — затихващи гласове, смаляващи се светлини.

Тялото му бе изстискало последните си капки адреналин и той усещаше, че ще се срине напълно.

Щеше напълно да изключи.

Но не можеше да спре. Още не.

Желанието да се свие в пясъка по брега и да заспи беше почти неустоимо, но онези от другата страна можеха да решат да прекосят реката.

А те имаха фенери, оръжия и числено превъзходство.

Той нямаше нищо.

Рискът бе твърде голям.

И затова продължи нататък с малкото сили, които му бяха останали в запас.

12. Нямаше начин да определи колко време е вървял сам в мрака.

Час.

Може би два.

Или повече.

Темпото му бе такова, че нямаше как да е изминал повече от километър и половина. В това поне беше сигурен. На всеки няколко минути спираше и поглеждаше надолу по течението, търсеше приближаващи светлини, ослушваше се за стъпки по камъните.

Но всеки път, когато погледнеше назад, беше едно и също — пълен мрак. И дори някой да го следваше, ревът на реката успяваше да заглуши всички останали звуци.

Дъждът намаля, премина в ръмене и накрая спря.

Итън продължаваше да върви, движеше се единствено по усет, ръцете му се хващаха за невидими канари, краката му правеха най-малките възможни стъпки, така че инерцията да не го събори, когато неизбежно се натъкне на някое препятствие.

А после започна да вижда.

В един момент цареше пълен мрак.

В следващия се появи голяма подпухнала луна, светлината й си проби път между облаците и всеки камък заблестя като лакиран.

Итън седна на една канара с плоска горна част. Краката му трепереха, беше на края на силите си.

Тук реката се беше стеснила почти наполовина, но течението бе по-буйно и водата се носеше през същинска каменна градина, разбивайки се на пяна.

Огромни борове, високи по двайсет-двайсет и пет метра, се извисяваха над бреговете от двете й страни.

Изведнъж осъзна колко е жаден.

Отпусна се на колене, изпълзя до реката и потопи лице в малък вир.

Водата имаше великолепен вкус, чиста и сладка, но и леденостудена.

Между две глътки Итън погледна надолу по течението.

Като се изключи полудялата река, нищо не помръдваше покрай бреговете.

Искаше да поспи, можеше да легне направо на камъните и да се унесе за секунди, но знаеше, че това би било глупаво.

„Трябва да намеря подслон, преди луната да се е скрила.

Преди да изгубя способността си да вървя.“

Облаците вече започваха да се скупчват пред луната.

Насили се да стане.

Пресичането на реката тук, особено в това състояние, беше равносилно на самоубийство. Трябваше да потърси подслон от тази страна на реката, но това щеше да е трудно. От другата страна старата борова гора пълзеше няколкостотин метра нагоре по планинския склон към стелещите се облаци. Беше сигурен, че в гора като тази ще може да си намери някое място, където да прекара нощта — ако не друго, можеше поне да си направи някакъв навес от паднали клони. Щеше да се покрие с тях, за да го предпазят от дъжда, а може би дори да запазят част от телесната му температура и да го стоплят.

Но това нямаше да се случи.

От страната на Итън брегът се издигаше стръмно на дванайсет метра до подножието на отвесните скали, конто опасваха Уейуърд Пайнс.

А над тях се редуваха корнизи, които се губеха нагоре в мрака.

Не беше в състояние да се катери.

Продължи с мъка напред.

Водата се плискаше в стомаха му.

Усещаше стъпалата си — подути и туптящи в кубинките. Знаеше, че трябва да спре и да излее водата от тях преди час, но се страхуваше, че ако седне, няма да има силата да ги обуе отново и да продължи.

Вървенето от тази страна ставаше все по-трудно — почти нямаше равна земя, всичко беше камънаци и стръмни склонове.

Навлезе във висока борова горичка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер

Все жанры