Пайнс

След дванайсет метра спря да си почине при отвора на първата голяма хоризонтална шахта, седнал на ръба и загледан към въртящите се перки, докато ядеше моркови и хляб.

Беше толкова съсредоточен върху оцеляването си, че едва сега се сети да се запита какво е предназначението на цялата тази инфраструктура.

Вместо да продължи надолу, погледна в шахтата и забеляза, че тъмнината се нарушава от правоъгълници светлина, разположени на равни интервали. Продължаваха, докъдето му стигаше погледът.

Итън се обърна и изпълзя на четири крака шест метра навътре в шахтата, докато не стигна първия панел.

Спря на края, обхванат от възбуда, примесена със страх.

Не беше осветителен панел.

А отдушник.

Погледна през него към покрит с плочки под.

Минаващият през въздухопровода въздух беше приятно топъл като океански бриз в разгара на юли.

Дълго време остана напълно неподвижен и чакаше.

Гледаше.

Нищо не се случи.

Единствените звуци бяха на движещия се въздух, собственото му дишане и тихото пукане на разширяваш се и свиваш се метал.

Итън хвана решетката на отдушника.

Вдигна я лесно — нямаше никакви винтове, нитове или спойки.

Остави решетката, хвана се за ръба и се опита да събере смелост да се спусне.

16. Итън се спусна от отдушника, докато босите му крака не докоснаха шахматно подредените черни и бели плочки. Намираше се в средата на дълъг пуст коридор. Чуваше се бръмченето на флуоресцентните лампи и тихият шепот на въздуха по въздухопровода над него, но това бяха единствените звуци.

Когато закрачи, стъпалата му тихо зашляпаха по плочките.

На всеки шест метра имаше врати с номера, а една напред и вдясно беше открехната и от процепа струеше светлина.

Стигна я — номер 17 — и постави ръка на дръжката. Заслуша се.

Никакви гласове. Никакво движение. Нищо, което да го пропъди.

Бутна вратата още мъничко и надникна вътре.

До отсрещната стена имаше единично легло с метална рамка, идеално оправено. Бюро, украсено със снимки в рамка и няколко лалета във ваза. Погледът му се плъзна по достигащия до тавана шкаф за книги, репродукция на Матис и един триножник. До вратата имаше закачалка, на която висеше хавлия, а под нея имаше чифт розови пантофи във формата на зайчета.

Продължи нататък по смълчания коридор.

Никоя от вратите не беше заключена и всяка, която се осмели да отвори, разкриваше подобна спартанска стая с няколко цветни щрихи на индивидуалност.

Впечатляващо дългият коридор свършваше със стълбище. Итън погледна надолу и преброи четири площадки до дъното.

На стената имаше табела с надпис Ниво 4.

Спусна се предпазливо до следващата площадка.

От нея започваше друг коридор, който изглеждаше идентичен с горния.

Внезапно в него отекна рязък смях.

Звукът накара Итън да скочи обратно на стълбите, готов да побегне. Вече обмисляше дали да не се върне на Ниво 4 и да използва стол от някоя от стаите, за да изпълзи обратно във въздухопровода. Смехът обаче утихна и след като измина цяла минута, коридорът си остана пуст.

Итън тихо навлезе на десетина метра в него и спря пред две летящи врати с малки прозорчета в тях.

Група от трима мъже и две жени се беше настанила на една от десетината маси на скромно кафене. Ароматът на топла храна накара стомаха на Итън да изръмжи.

— Знаеш, че не е вярно, Клей — каза една от жените и посочи събеседника си с вилица, на която имаше нещо като картофено пюре.

Итън продължи нататък по коридора.

Мина покрай перално помещение.

Стая за забавления.

Библиотека.

Празен гимнастически салон.

Мъжка и женска съблекалня.

Фитнес зала, в която две жени тичаха една до друга на пътеки, а един мъж вдигаше гири.

Стигна до стълбището в другия край и се спусна на площадката, водеща към коридора на Ниво 2.

Спря при първата врата и надникна през кръглото й прозорче.

В центъра имаше носилка, заобиколена от лампи, колички с хирургически инструменти, уреди за измерване на сърдечната дейност, стойки за системи, маса за флуороскопия — всичко безупречно чисто и проблясващо но приглушената светлина.

Следващите три врати бяха без прозорци и имаха табелки Лоборатория А, Лаборатория В, Лаборатория С.

Един прозорец в края на коридора светеше и Итън се промъкни до него.

От другата страна на стъклото се чуваше тракане и тихи гласове мърмореха нещо.

Надникна.

Помещението беше предимно тъмно, светлината идваше от множество монитори — общо двайсет и пет, монтирани 5 по 5 ма стената над голяма конзола, сложни като пулт за изстрелване на ракета.

На три метра от Итън стоеше човек, който се взираше в мониторите. Пръстите му се движеха мълниеносно по клавиатура, а образите на екраните непрекъснато се сменяха. Мъжът беше със слушалки и микрофон и Итън долавяше гласа му, но не можеше да разбере думите.

Загледа се в редуващите се образи на един от екраните…

Фасада на внкторианска къща.

Верандата на друга къща.

Алея.

Спалня.

Празна вана.

Баня с жена, която стоеше пред огледалото и се решеше.

Мъж, седнал на масата в кухнята с купа овесени ядки.

Дете в тоалетната, четящо книга.

Изглед към Главната улица на Уейуърд Пайнс.

Детската площадка в парка.

Гробището.

Реката.