Пактът „Касандра“

На ослепителната светлина приличаше на скулптура, възвестяваща новото хилядолетие. От шест километра разстояние Мегън Олсън гледаше с възхищение космическата совалка, прикачена към гигантски външен резервоар и две не толкова големи, но солидни ракети.

Беше два часът през нощта. Над Кейп Канаверал нямаше вятър и не грееше луна. Соленият въздух пощипваше носа на Мегън, нервите й бяха опънати в очакване. Обикновено екипажът ставаше към три часа, но тя спа докъм полунощ. Мисълта, че след по-малко от осем часа ще бъде на борда на совалката и ще лети към Космоса, я оставяше без дъх.

Мегън се обърна и тръгна по пътеката, която водеше към приземния етаж на сградата. Там бяха настанени хората от екипажа. На стотина ярда по-нататък проблясваше бодливата тел над оградата около съоръжението. Тя чу далечното бръмчене на джип, който обикаляше комплекса. Охраната на Кейп Канаверал беше едновременно внушителна и ненатрапчива. Униформените въздушни полицаи привличаха като магнит телевизионните камери. Но освен тях имаше цивилни подразделения, които сновяха из комплекса двадесет и четири часа в денонощието, за да се уверят, че никой и нищо няма да попречи на излитането.

Мегън се канеше да се връща в стаята си, когато чу приближаващи стъпки. Обърна се и видя как от сенките на сградата изникна нечий силует и тръгна към светлината.

Дилън Рийд?

Всички се шегуваха, че Рийд не само не чува будилника си, но ако го оставят, може да проспи и излитането. Тогава какво правеше навън в такъв ранен час, преди сигнала за събуждане?

Мегън вдигна ръка, за да му махне, когато иззад ъгъла блесна ярка светлина на фарове. Тя инстинктивно се отдръпна, когато покрай мястото, където стоеше Рийд, профуча кола с емблемата на НАСА на вратата. Мегън застана в сенките и видя как от колата слезе възрастен мъж и тръгна към Рийд.

„Чака някого. Кого? И защо нарушава карантината?“

Карантината беше особено важна част от процеса на подготовката, макар и този път срокът й да бе съкратен поради необходимост. Фактът, че външен човек влиза в пряк контакт с член на екипажа, беше нечувано нарушение.

Когато посетителят и Рийд се отдалечиха от нея и навлязоха в кръг от светлина, Мегън забеляза нещо, което висеше на врата на мъжа: здравен сертификат, което означаваше, че този човек е получил разрешение за влизане в комплекса от лекарите на НАСА.

Успокоена от това, че събеседникът на Рийд е влязъл по законен път, тя понечи да се отдалечи. Но нещо дълбоко в съзнанието й я глождеше. Винаги беше разчитала на интуицията и инстинкта си; те неведнъж бяха спасявали живота й. И сега й нашепваха, че не бива да се подчинява на добрия тон и да се прибира в стаята си, като остави Рийд насаме с посетителя.

Тъй като двамата мъже стояха с лице един към друг, тя не можеше да долови какво си говорят. Но безпогрешно успя да различи предмета, който непознатият предаде на Рийд: лъскав метален цилиндър, дълъг около осем сантиметра. Тя го зърна само за част от секундата, преди да изчезне в джоба на комбинезона му.

Мегън видя как посетителят стисна рамото на Рийд, после се качи в колата и отпътува. Ръководителят на биомедицинската програма остана загледан в светлината от фаровете, докато те се превърнаха в две светещи точици. След това се обърна и тръгна към сградата.

„И той е изнервен преди полета, точно както всички ние. Някой близък човек е дошъл да го изпрати.“

Но това обяснение й се стори неубедително. Рийд беше ветеран от шест мисии на совалката и бе почти равнодушен към процеса на подготовка. Пък и това не можеше да бъде негов роднина. След поставянето им под карантина членовете на семействата на екипажа нямаха право да контактуват с близките си. За тях бе отреден специален наблюдателен пункт на шест километра от мястото на изстрелване.

„Значи е някой от програмата. Някой, с когото никога не съм се срещала.“

Преди да се запъти към столовата, където екипажът щеше да получи последната си истинска храна преди полета, Мегън се отби в стаята си. Чудеше се как да постъпи, можеше небрежно да подхвърли нещо пред Рийд. В края на краищата, той винаги я бе подкрепял още от пристигането й в НАСА; с течение на времето почти се бяха сприятелили. След това си спомни за Адам Трилор, за изчезналия вирус на едрата шарка и за отчаяното му секретно издирване, което вече беше в ход. Указанията на Клайн бяха недвусмислени: тя трябваше да докладва за всичко, което й се стореше подозрително. Мегън беше убедена в наличието на напълно невинно обяснение за поведението на Рийд, но въпреки това посегна към телефона.

* * *