Пактът „Касандра“

Шофьорът му беше необходим, защото не можеше да рискува да го забележат по улиците и защото притежаваше съвсем елементарни умения в шофирането. Макар че беше хладнокръвен убиец, способен да заколи човек за секунди, Берия се чувстваше изгубен и объркан сред хаоса на уличното движение. Ако се случеше нещо непредвидено, той можеше да бъде сигурен, че ще успее да избяга. Колата имаше и друго предимство пред обществения транспорт: беше идеална за наблюдателен пункт. Вашингтон беше пълен със служебни коли. Тази щеше да изглежда съвсем на място в район като Бетесда.

Когато наближи къщата на Смит, шофьорът намали скоростта, сякаш търсеше определен номер. Берия успя добре да огледа асиметричната постройка от селски тип, вдадена навътре в улицата. Забеляза редицата от дървета успоредно на фасадата и реши, че вероятно огражда имота и откъм задната му част. Прозорците светеха, но вътре не се мяркаха сенки.

— Обиколи още веднъж — каза Берия на шофьора.

При следващата обиколка той внимателно огледа останалите къщи наоколо. Пред повечето от тях се виждаха забравени играчки или велосипед на моравата, баскетболен кош на вратата на гаража, малка моторница на колесар, задръстил алеята. За разлика от тях къщата на Смит изглеждаше пуста и неприветлива, леговище на човек, който живее сам, защото така му харесва и защото работата му изисква усамотение и потайност. Подобна къща би трябвало да разполага с далеч по-сложна — непробиваема — алармена система, каквато охранителните фирми, чиито стикери бяха залепени по вратите на останалите къщи, не предлагаха.

— Видях достатъчно — каза той на шофьора. — Ще се върнем утре. Рано сутринта.

Малко след шест на другата сутрин, Берия седеше на задната седалка на линкълна, паркиран в далечния ъгъл на улицата на Смит. Шофьорът стоеше отвън и пушеше. За минувачите, които тичаха за здраве или разхождаха кучетата си, изглеждаше така, сякаш чака клиент.

Докато седеше на спокойствие в колата, Берия прегледа цялата налична информация за Смит. Шефът му искаше бързо да премахне лекаря от пътя си. Но имаше някои пречки. Смит не ходеше на работа. По всичко личеше, че домът му се охранява добре. Следователно поръчката трябваше да се извърши на открито веднага щом се предоставеше такава възможност. Друг проблем беше, че действията му не можеха да се предвидят. Смит нямаше твърд дневен график и не се знаеше къде ще бъде в определен час. Това означаваше, че Берия трябваше да го следи от максимално близко разстояние и да търси сгоден случай. Благоприятно обстоятелство беше, че американецът се движеше без охрана и — доколкото бе известно на поръчителя на Берия — не носеше оръжие. Най-важното бе, че нямаше и най-малката представа, че е в опасност.

Шофьорът седна зад волана и линкълнът се наклони на една страна.

— Смит излиза.

Берия надникна през предното стъкло към долния край на улицата, където една тъмносиня кола излизаше от гаража. Според шефа това беше автомобилът на Смит.

— Да започваме — тихо каза Берия.

* * *

Докато караше към града, Смит постоянно поглеждаше в огледалото. След няколко минути забеляза черния линкълн, който сменяше платното веднага, след като го видеше да прави същото. Той позвъни на мобилния телефон на Киров.

— Видях линкълна от летището. По петите ми е. Мисля, че Берия клъвна.

— Готов съм — увери го Киров.

Когато спря на светофара, Смит погледна в огледалото. Линкълнът все още беше през три коли от него.

След като влезе в града, Смит започна да кара толкова бързо, колкото му позволяваше уличното движение, като сменяше платната и надуваше клаксона. Надяваше се, че Берия ще придобие впечатлението за човек, който закъснява за важна среща, занемарил е бдителността си и е лесна плячка. Искаше убиецът да се съсредоточи изцяло върху него, като се изключи за всичко и всички наоколо. Така нямаше да забележи приближаването на Киров.

„Разбърза се — помисли си Берия. — Защо ли?“

— Кара към Дюпон Съркъл — каза шофьорът, докато следеше движението.

Берия се намръщи. Неговият апартамент се намираше в този район. Да не би Смит вече да го бе разкрил? Това ли беше целта му?

На Кънектикът авеню лимузината увеличи скоростта, зави наляво по улица R, после надясно по Двадесет и първа улица.

„Къде отива?“

Колата забави, когато Смит наближи върха на триъгълника при улица S. Берия го видя да спира на един паркинг и да пресича Двадесет и първа улица. Този район с източноевропейските си ресторанти и магазини беше познат на убиеца. След пристигането си във Вашингтон това беше единственото място, което посещаваше и където се чувстваше удобно.

„Тук е, защото се опитва да надуши следа. Или някой е видял портрета ми.“

Берия също бе видял във вестника полицейския фоторобот. Помисли си, че описанието е неточно, изобщо не приличаше на него. Но може някой да го беше забелязал в района, а и той никога не напускаше апартамента си преди свечеряване.

„Не. Ако подозираше, че съм тук, нямаше да дойде сам. Не е сигурен. Само предполага.“

— Стой някъде, където да мога да те намеря — каза той на шофьора.