Пактът „Касандра“

Шофьорът посочи един ресторант, който се казваше „Дънс ривър фолс“.

— Ще бъда на паркинга.

Берия излезе от колата и претича през улицата точно навреме, за да види как Смит се шмугва в сводестия проход между един бар и магазин за пощенски картички. Сега знаеше точно къде отива плячката му: малкото площадче между Двадесет и първа и Флорида авеню. Берия помисли, че Смит постъпва наистина умно, като го търси на място, на което беше естествено да се навърта. Но Берия познаваше района и можеше да се скрие.

Преследвачът потъна в прохода под свода, след това се скри под навеса на едно македонско кафене. На една от масите няколко старци играеха домино; от тонколоните долитаха протяжните звуци на македонска народна песен. А ето го и Смит — вървеше към фонтана в центъра на площадчето. Сега крачеше бавно и се оглеждаше, сякаш очакваше някого. На Берия му се стори, че долавя неудобството на Смит — характерното притеснение на човек, който усеща, че не е на мястото си. Берия бръкна в джоба на якето си и пръстите му стиснаха корковата дръжка на автоматичния нож.

Смит направи няколко крачки и усети как пейджърът отзад на кръста му започна да вибрира.

Киров сигнализираше, че Берия се намира в района, на около петдесет фута разстояние от Смит. Американецът още повече забави крачка и се запъти към сергия, на която висяха килими и черги. Спря, погледна часовника си, после се огледа, сякаш търсеше някого. В този час имаше клиенти — повечето хора, които отиваха да работят или да отварят магазините си, спираха да си купят кафе и закуска. Смит реши, че Берия не би видял нищо необичайно в среща с евентуален информатор на оживено място в такъв час.

Пейджърът му отново избръмча — този път два пъти. Берия беше на по-малко от двадесет и пет фута. Когато мина покрай изложените килими, Смит почувства как по гърба му полазват ледени тръпки. Продължи да се оглежда, но не видя нито Берия, нито Киров. После чу тихи стъпки зад себе си.

От удобната си наблюдателна позиция в преддверието на един затворен галантериен магазин Киров забеляза Берия, още когато убиецът мина под свода. Тръгна след него с безшумни стъпки. За това му помагаха обувките със специално изработени подметки.

„Не се оглеждай, Джон. Не се обръщай. Довери ми се.“

Сега Берия беше на десет крачки зад Смит и бързо се приближаваше към него. Когато извади ръка от джоба си, Киров зърна коркова дръжка, а после и блясъка на стоманата — убиецът беше натиснал механизма за изваждане на острието.

Киров носеше най-обикновен на вид черен чадър. Когато скъси разстоянието до Берия, чадърът леко се залюля в ръката му. Точно в мига, когато убиецът вдигна крак, за да направи последната си крачка, Киров насочи чадъра надолу. Острият му връх проби плата на панталона, заби се в крака на Берия и направи неколкосантиметров разрез. Убиецът рязко се извъртя и острието на ножа му блесна на слънчевата светлина. Но Киров вече беше на две крачки от него. Берия го забеляза и очите му се разшириха от изненада. Беше виждал това лице в Москва! Това бе руският генерал от железопътната гара!

Берия направи крачка към Киров, но десният му крак се огъна, ножът се изплъзна от ръката му и той политна напред. Наркотикът, с който беше напоен върхът на чадъра, се разливаше във вените му, замъгляваше погледа му, размекваше мускулите му.

Берия падна на земята с изцъклени очи. Смътно усети как две силни ръце го вдигнаха. Киров го придържаше, усмихваше се и му говореше на сръбски, казваше, че е бил лошо момче и че го е търсил навсякъде. Берия отвори уста, но издаде само бълбукащ звук. Киров го повдигна още малко и му прошепна нещо. Усети докосване на устни до бузата му, после вик на сръбски. Някой обиждаше мъжествеността му.

— Хайде, скъпи — каза тихо Киров. — Да те измъкнем оттук, преди да е станало неприлично.

Берия се извъртя и видя как старците му правеха просташки жестове. После до него се появи Смит и го подхвана под другата мишница. Берия се опита да раздвижи краката си, но установи, че е в състояние само да ги влачи. Главата му увисна и той видя долната част на свода. Оттатък площадчето шумът от уличното движение беше като от гигантски водопад. Киров отвори плъзгащата се врата на един син микробус и извади оттам сгъваема инвалидна количка. Някой положи ръце върху раменете на Берия и го натисна да седне. Стегнаха китките и глезените му с колани. Той чу вой на електромотор и разбра, че инвалидната количка се движи по рампа, която се издига. После Киров блъсна количката в микробуса и застопори колелата й. Внезапно всичко изчезна, останаха само студените сини очи на руснака.

— Дори не предполагаш какъв късметлия си, нагъл кучи сине!

По-нататък Берия вече нищо не чуваше.

* * *

Бърлогата на Питър Хауъл се намираше на брега на езерото Чесъпийк, задната й час гледаше към спокойните води, в които се вливаше криволичещ поток. Беше късен следобед, почти осем часа след залавянето на Берия. Смит седеше до вратата и гледаше как двойка ястреби кръжи в търсене на плячка. Слънцето грееше в лицето му. Чу стъпките на Киров по скованите дъски.