Пактът „Касандра“

След като сложи скафандъра си, той се върна в Биоизпитания. Включи маркуча за кислорода към независим източник, който членовете на екипажа използваха при излизане в открития Космос. Спокойно и напълно съзнателно разчупи печата на жабката. За броени секунди сушените частици вариола в лабораторния съд започнаха да образуват спори, миниатюрни като прашинки. Те безпогрешно си проправяха път към процепа на счупения печат на жабката, а оттам излизаха навън. Рийд гледаше като омагьосан как спорите сякаш увисват във въздуха. За миг го обзе ирационален страх, че ще го нападнат. Вместо това циркулационният поток ги подхващаше, завърташе ги и те се понасяха като миниатюрни комети към тунела, който свързваше космическата лаборатория с основното тяло на орбиталния комплекс.

* * *

— Идваш ли, Мегън? — попита Картър, след като и двамата приключиха с докладите си до наземния контрол.

Като маневрираше покрай личните каюти на екипажа, Мегън викна през рамо:

— Да, умирам от глад.

В този момент чуха прещракване в слушалките си.

— „Дискавъри“, тук наземен контрол. Доколкото разбираме, смятате да направите почивка за вечеря.

— Положително, наземен контрол — отговори Картър.

— „Дискавъри“, нашите уреди показват възможно спадане на налягането при въздушната камера на долната палуба. Ще ви бъдем много задължени, ако някой отиде да провери.

В слушалките отекна гласът на Стоун:

— Мегън, Картър, вие сте най-близо.

Картър погледна Мегън. В очите му се четеше молба.

— Наистина съм много гладен!

Мегън влезе в една от каютите и извади изпод възглавниците колода карти. Разкъса целофана, грижливо размеси картите, за да не изтърве нито една, и подаде колодата на Картър.

— Цепи. По-голямата печели.

Картър завъртя очи, посегна към колодата и обърна десетка. Мегън обърна седмица.

Картър се засмя и се насочи към столовата.

— Ще ти оставя малко гарнитура! — извика той.

— Разбира се, благодаря.

— Имаш ли нещо против да свършиш работата, Мегън? — попита Стоун.

Тя въздъхна.

— Всичко е наред. Само се погрижи Картър да не излапа всичките телешки котлети или каквото е там.

— Прието. Ще се видим след малко.

Мегън знаеше, че „след малко“ означава поне един час. Проверката на въздушната камера изискваше да си сложи костюм за излизане в открития Космос.

Тя се улови за ръкохватките и се спусна по стълбата на долната палуба. Зад каргото и оборудването, които совалката носеше, се намираше въздушната камера. Червената светлина над вратата примигваше — сигнал за възможна повреда.

— Всичко е от проклетото захранване — промърмори Мегън и се отдалечи.

* * *

— Виж това.

Картър разкъса пакетче портокалов сок, вдигна го и изстиска малко течност. Сокът образува мехурче и заплува пред Картър. Той го проби със сламка и започна да пие. След няколко секунди течността изчезна.

— Страхотно — отбеляза Стоун. — Ела на рождения ден на сина ми да направиш няколко фокуса.

— Охо, сосът ти се изплъзва! — извика Рандъл Уолъс.

Стоун се обърна и видя, че докато е говорил с Картър, сосът от скариди бе загубил контакт с лъжицата му. Взе една царевична питка и се опита да го хване с нея.

— Чудя се защо се бави Дилън — промърмори Картър с уста, пълна с пилешко месо, което ядеше направо от найлоновото пликче.

— Дилън, приемаш ли? — каза Стоун в микрофона си.

Отговор не последва.

— Сигурно е в тунела — предположи Картър. — А това го използва за фасул. Може тайно да си е взел малко на борда.

Фасулът, както броколите и гъбите, никога не влизаше в менюто на екипажа. В Космоса изпускането на газ беше далеч по-болезнено, отколкото на Земята, а и лекарите все още не знаеха как реагират газовете в условията на микрогравитация.

Картър се закашля.

— Ядеш прекалено бързо — смъмри го Стоун.

Отговорът на Картър бе заглушен от нов взрив на кашлица.

— Хей, може да се е задавил с нещо — каза Уолъс.

Стоун тръгна към него. В този миг Картър неочаквано се вкопчи в раменете на командира Бил Керъл. Обзет от нов пристъп, той избълва кръв право във въздуха пред себе си.

— Какво е това, по дяволите! — извика Стоун.

Понечи да каже още нещо, но се хвана за гърдите и се опита да разкъса анцуга си. Струваше му се, че тялото му гори отвътре. Когато избърса лицето си, опакото на ръката му се обагри с кръв.

Керъл и Уолъс гледаха ужасени как колегите им започнаха да се мятат, като размахваха ръце и крака, сякаш бяха полудели.

— Върви на полетната палуба и се запечатай! — изрева Керъл.

— Но…

— Направи го!

Докато буташе Уолъс към стълбата, в слушалките му прозвуча глас от наземния контрол:

— „Дискавъри“, проблем ли има?

— Има, и още как! — извика Керъл. — Картър и Стоун се скъсват от…

Той усети спазъм в тялото си.

— О, Господи!

Преви се надве и от очите и ноздрите му потече кръв. Някъде в далечината чу притеснения глас на човека от наземен контрол.

— „Дискавъри“, приемате ли?

В съзнанието му се оформи отговор на въпроса, но преди да произнесе и дума, над очите му се спусна червена мъгла.

* * *

Докато работеше във въздушната камера на долната палуба, Мегън чу виковете и стенанията на останалите от екипажа. Тя рязко натисна бутона за предаване на костюма си.