Панаир на суетата (роман без герой)

Веднъж или дваж той й направи забележка, че играела на дама със сър Пит, като каза, че това било безбожно развлечение и че било по-добре, ако се залови да чете „Наследството на Тръмп“ или „Сляпата перачка от Муржийлс“, или пък някое по-сериозно произведение. Но мис Шарп отвърна, че майка й често имала обичай да играе същата игра със стария граф де Трик-трак и с преподобния абат дьо Корне, като по този начин намери извинение за това и други светски удоволствия.

Но малката възпитателка се показваше приятна на стария баронет не само като играеше дама с него. Тя намери много други начини да му бъде полезна. С неуморимо търпение прочете всички съдебни книжа, с които обеща да я забавлява преди идването им в Куинс Кроли. Доброволно предложи да препише много от писмата му и ловко промени правописа им, за да придобият съвременен вид. Прояви интерес към всичко, отнасящо се до имението, за фермата, за парка, за градината и конюшните. И беше такава приятна компаньонка, че баронетът рядко излизаше на обичайната си разходка след закуска без нея (и децата, разбира се), когато тя даваше съвети кои дървета да се окастрят, кои лехи да се прекопаят, кои плодове да се съберат и кои коне да отидат на оран или да се впрегнат в каруца. Преди да измине една година от престоя й в Куинс Кроли, тя напълно успя да спечели доверието на баронета; и разговорът на обедната маса, в който по-рано участвуваха баронетът и лакеят Хоръкс, сега се водеше изключително между сър Пит и мис Шарп. Когато мистър Кроли отсъствуваше, тя беше почти господарка на къщата, обаче в новото си високо положение се държеше със скромност и предпазливост, за да не засяга авторитета на хората в кухнята и конюшните, спрямо които държанието й беше винаги крайно скромно и любезно. Сега тя беше съвсем различна от онова високомерно, свенливо, недоволно малко момиче, което познавахме по-рано, и тази промяна в нрава й показваше голямо благоразумие, искрено желание да се понрави или най-малкото — голяма нравствена смелост от нейна страна. Дали тази нова система на смирение и вежливост, възприета от нашата Ребека, се диктуваше от сърцето й, ще се докаже от по-нататъшната й история. Системата на лицемерието, практикувана години наред, рядко може да се прокарва успешно от човек на двадесет и една години; но читателите ни не трябва да забравят, че макар и млада на години, нашата героиня бе възрастна по своята житейска опитност, и написаното от нас е останало безрезултатно, ако те не са открили, че тя бе много умна жена.

По-възрастният и по-младият син на семейството Кроли подобно на момченцето и момиченцето в барометъра, никога не оставаха заедно вкъщи — те се мразеха един друг от все сърце; Родън Кроли, кавалеристът, изпитваше голямо презрение към целия дом и се вестяваше там само когато леля му правеше годишното си посещение.

За голямото добро качество на тази стара дама вече споменахме. Тя притежаваше седемдесет хиляди лири стерлинги и почти бе осиновила Родън. По-големия си племенник ненавиждаше твърде много и го презираше заради мекушавостта му. От своя страна той не се поколебаваше да заяви, че душата й е окончателно погубена и беше на мнение, че и възможностите на брат му за онзи свят не са по-добри.

— Тя е безбожна светска жена — казваше мистър Кроли. — Движи се между атеисти и французи и духът ми потреперва от ужас, когато си помисля за страшното й положение и за това, че макар да е близо до гроба, тя толкова се е отдала на суетност, разпуснатост и безумие. — Работата беше там, че старата дама отказваше да присъствува на обичайната му вечерна беседа и когато идваше в Куинс Кроли самичка, той биваше принуден да преустанови всекидневното си богослужение.

— Не се занимавай с проповеди, Пит, когато мис Кроли дойде тук — казваше баща му. — Тя съобщава в писмото си, че няма да търпи поученията ти.

— О, сър, не забравяйте прислугата.

— По дяволите прислугата! — отвръщаше сър Пит. И син му смяташе, че нещо дори по-лошо може да се случи, ако те бъдат лишени от благодатта на проповедите му.

— Да му се не види, Пит! — отговори бащата на тези негови възражения. — Нима ще се покажеш такъв глупак, че да оставиш три хиляди годишно да излязат вън от семейството?

— Какво са парите в сравнение с душите ни, сър? — продължи мистър Кроли.

— Искаш да кажеш, че старата дама няма да ти остави нищо, така ли?… — И, кой знае, може би мистър Кроли наистина имаше тъкмо това предвид.