Панаир на суетата (роман без герой)

Мисис Кроли, жената на пастора, беше способна дребна женица, която пишеше черковните проповеди на преподобния. Тъй като имаше склонност към домашния живот, тя поддържаше реда в къщата до голяма степен само с помощта на дъщерите си и бе абсолютен монарх в пасторския дом, като благоразумно даваше пълна свобода на съпруга си вън от него. Той можеше да излиза и се прибира, когато си иска, и да се храни навън, когато пожелае, тъй като мисис Кроли беше пестелива жена и знаеше цената на портвайна. От самия момент, когато мисис Бют отвлече младия пастор на Куинс Кроли (тя беше от добро семейство, дъщеря на покойния лейтенант-полковиик Хектор Мак Тевиш, и двете с майка й решиха да превземат Бют, като успяха да сторят това в Хароугейт), тя беше благоразумна съпруга и добра домакиня. Въпреки грижите й обаче той винаги имаше дългове. Трябваше да изминат най-малко десет години, за да може да заплати сметките си в колежа, натрупали се, когато баща му беше още жив. В годината хиляда седемстотин деветдесет и някоя си, когато тъкмо се бе освободил от товара на тези задължения, той загуби при конни надбягвания и стана необходимо да направи заем при съсипателна лихва и оттогава нататък непрекъснато трябваше да се бори с парични затруднения. Сестра му помагаше от време на време с някоя и друга стотарка, но, разбира се, голямата му надежда бе смъртта й — при който случай „дявол да го вземе (имаше обичай да казва той), тя трябва да ми остави половината от парите си“.

Така че баронетът и брат му имаха всяко основание, което можеше да съществува между двама братя, да бъдат настроени един срещу друг. При безброй много семейни сделки сър Пит бе успял да спечели надмощие над Бют. Младият Пит не само че не ходеше на лов, ами взе, че направи един салон за религиозни събрания под самия нос на чичо си. Знаеше се, че Родън ще наследи главната част от имуществото на мис Кроли. Тези парични сделки — тези спекулации, свързани с живота и смъртта, — тези мълчаливи битки за бъдеща плячка, карат братята в Панаира на суетата да се любят горещо един друг. Аз от своя страна зная много случаи, когато банкнотата от пет лири стерлинги се е намесвала и е разрушавала една половинвековна привързаност между двама братя; и не мога да не се възхищавам, като си помисля какво чудесно и трайно нещо е обичта между хората.

Не може да се предположи, че пристигането на една такава личност като Ребека в Куинс Кроли, както и постепенното й ограждане от добрите чувства на всички живущи там, можеше да остане незабелязано от мисис Бют Кроли. Мисис Бют, която знаеше за колко дни там се изяжда един говежди бут, какво количество бельо се събира при голямото пране, колко праскови има на южната страна, колко лекарство е взела милейди през време на болестта си — тъй като за известни жители на провинцията тези неща могат да представляват много голям интерес, — мисис Бют, значи, не можеше да отмине възпитателката, без да разпита за всяка подробност от нейната история и характер. Между прислугата в пасторския дом и прислугата в имението винаги имаше добро разбирателство. В кухнята на първия винаги се намираше хубава чаша пиво за хората на имението, които обикновено получаваха оскъдно количество напитки — и дори нещо повече — жената на пастора знаеше точно колко малц отива за всяко буре бира в имението, тъй като между слугите на едното място и на другото съществуваха роднински връзки, подобни на връзките между техните господари. И по тези канали всяко едно от семействата научаваше съвсем подробно всичко, което вършеше съседното. Между другото можем да отбележим това като общо правило: когато вие и брат ви сте приятели, това, което той върши, ви е безразлично, а когато се скарате, всичките му действия ви стават известни, все едно, че сте му шпионин.

Така че много скоро след пристигането си Ребека започна да заема редовно място в бюлетините, които мисис Кроли получаваше от имението. Ето няколко извадки от тези бюлетини: „Черната свиня заклана — тежи толкова килограма — бутовете са насолени — ребрата и краката сготвени за вечеря. Мистър Крамп от Мъдбъри дошъл да разговаря със сър Пит за пращането на Джон Блекмор в затвора — мистър Пит на събрание (заедно с имената на всички присъствуващи) — милейди, както обикновено — малките госпожици с възпитателката.“

После пристигнаха други сведения: „Новата възпитателка си гледа добре работата — сър Пит е много любезен с нея — също и мистър Кроли — чете й разни трактати…“

— Горкото изоставено момиче! — каза дребничката, чернолика мисис Бют Кроли.