Панаир на суетата (роман без герой)

Мис Пинкъртън до мисис Бют Кроли

Джонсън Хаус, Чизик, Декември 18…

„Уважаема госпожо!

Получих любезното Ви писмо, на което отговарям веднага. Като жена с такава тежка служба, чувствувам голямо удоволствие, когато видя, че проявените от мен грижи са събудили отзвук на добри чувства и че в лицето на симпатичната мисис Бют Кроли откривам моята превъзходна бивша ученичка, веселата и изискана мис Марта Мак Тевиш. Щастлива съм, че под моите грижи сега се намират дъщерите на много от Вашите съученички в моето учебно заведение — и какво голямо удоволствие бих изпитала, ако Вашите собствени обични дъщери се нуждаеха от моите възпитателни напътствия!

Като изказвам уважението си към лейди Фъдлстън, аз имам честта (писмено) да й представя моите две приятелки, мис Тъфин и мис Хоуки.

Всяка една от тези девойки е напълно годна и има необходимия ценз да преподава гръцки, латински и основните правила на староеврейски; също тъй математика и история; испански, френски, италиански и география; музика — вокална и инструментална; танцуване без помощта на учител; както и основните познания по естествена история. И двете умеят добре да си служат с глобуса. Освен всичко това, мис Тъфин, която е дъщеря на покойния пастор Томас Тъфин (стипендиант на Корпъс Колидж, Кеймбридж), може да преподава сирийски език и елементарни познания по конструкционно право. Но тъй като е само на осемнадесет години и притежава крайно привлекателна външност, може би няма да е подходяща за дома на сър Хъдлстън Фъдлстън.

Мис Летиция Хоуки, от друга страна, няма външен чар. Тя е двадесет и девет годишна и лицето й е белязано от едра шарка. Вървежът й е спънат, притежава червена коса и малко слабо зрение. И двете девойки са надарени с всяка нравствена и религиозна добродетел. Изискванията им, разбира се, са такива, каквито заслужават способностите им. Като изпращам своите най-дълбоки почитания на преподобния Бют Кроли, аз оставам, любезна госпожо, Вашата най-покорна и вярна:

Барбара Пинкъртън

П.П. Относно мис Шарп, за която споменавате, е възпитателка в дома на сър Пит Кроли и която беше моя ученичка, не мога да кажа нищо лошо. Външният й вид не е приятен, но ние не можем да направляваме делата на природата. Макар че родителите й са били хора с лошо име (баща й бе художник, няколко пъти фалирал, а майка й, както по-късно с ужас научих, е била балерина в операта), все пак тя има значителни дарби и не мога да съжалявам, че я приех по милост. Опасявам се да не би принципите на майка й — която ми бе представена като французка графиня, принудена да избяга от отечеството си поради ужасите на революцията, но която, както научих, е била жена от най-долно потекло и с най-низка нравственост — да се окажат наследени от клетата девойка, която приех като отхвърлена от обществото. Нейните принципи обаче досега са били коректни (както се надявам) и съм уверена, че нищо няма да се случи, което да им навреди в елегантния и изискан кръг на известния сър Пит Кроли.“