Панаир на суетата (роман без герой)

Когато мисис Бют Кроли (чиито хитрини нашата прозорлива Ребека така скоро разкри) получи от мис Шарп обещание да й отиде на гости, тя убеди всевластната мис Кроли да отправи необходимата молба към сър Пит. Добродушната стара дама, която много обичаше да й е весело и да вижда всички наоколо си доволни и щастливи, се възхити много от това и се показа готова да сдобри и сближи двамата братя. Следователно взе се решение младите хора от двете семейства да си правят чести посещения в бъдеще и, разбира се, приятелството трая само дотогава, докато веселата стара посредничка беше там да поддържа мира.

— Защо покани онзи нехранимайко, Родън Кроли, на вечеря? — каза пасторът на жена си, когато се връщаха вкъщи през парка. — Лично на мен не ми е потрябвал. Той гледа на нас провинциалистите като на чернокожи. Никога не е доволен, ако не му поднесем от запечатаното вино, което ми струва десет шилинга бутилката, дявол да го вземе! Освен това той е човек с такива лоши навици — картоиграч, пияница — разпуснат във всяко отношение. Веднъж убил един човек на дуел, до гуша е затънал в дългове и ограби както от мене, така и от близките ми най-хубавата част от имуществото на мис Кроли. Уокси казва — тук пасторът насочи юмрук към луната с движение, което много ясно наподобяваше на проклятие, и прибави с тъжен глас, — че му е оставила в завещанието си петдесет хиляди; така че няма да има повече от тридесет за разделяне.

— Струва ми се, че тя скоро ще умре — каза жената на пастора. — Лицето й беше много червено, когато станахме от вечеря. Трябваше да я разкопчея.

— Тя изпи седем чаши шампанско — каза преподобният джентълмен с нисък глас, — пък и с какво лошо шампанско ни трови брат ми, но вие жените никога не можете да разпознаете кое е добро и кое е лошо.

— Ние нищо не знаем — каза мисис Бют Кроли.

— След вечеря тя пи шери-бренди — продължи негово преподобие, — а с кафето си взе кюрасо. И пет лири стерлинги да ми дадат, пак не бих куснал от това питие, просто сърцето ми изгаря. Тя не ще го понесе, мисис Кроли, непременно ще умре, никоя човешка плът не може да му устои! Залагам пет към две, че в една година Матилда ще свърши.

Впуснали се в тези тъжни размишления, замислили се за дълговете си, за сина си Джим в колежа и Франк в Уулуич, както и за четирите момичета, които не бяха красавици, клетичките, и нямаха дори и петак зестра, освен онова, което биха получили от очакваното наследство от леля си, пасторът и съпругата му вървяха известно време в мълчание.

— Не вярвам Пит да е такъв отвратителен мошеник, че да продаде правото върху черковния имот. А онзи мекушав методист, синът му, се надява да влезе в парламента — продължи мистър Кроли след известно мълчание.

— Сър Пит Кроли е способен на всичко — каза съпругата на пастора. — Трябва да наредим мис Кроли да го накара да обещае правото върху черковния имот на Джеймс.

— Пит всичко ще обещае — отвърна братът. — Той обеща, че ще плати сметките ми в колежа, когато баща ни умря; обеща, че ще построи новото крило на пасторския дом; обеща, че ще ме остави да взема нивата на Джиб и шестте акра ливада — и добре изпълни обещанията си! И тъкмо на сина на този човек — на този картоиграч, нехранимайко и убиец Родън Кроли, на него Матилда ще остави по-голямата част от имуществото си! Това е наистина нехристиянско. Бога ми, такова е. Това безчестно куче притежава всички пороци освен лицемерието, което пък принадлежи на брат му.

— Шт, любов моя! Намираме се в имението на сър Пит — прекъсна го жена му.

— Повтарям, че той притежава всички пороци, мисис Кроли. Не ми противоречи. Нима той не застреля капитан Маркър? Не ограби ли младия лорд Дъвдейл в заведението „Какаовото дърво“? Много добре знаеш, че е сторил всичко това; а що се отнася до жените, ти го научи преди мен, в собствената ми магистратска стая…

— За бога, мистър Кроли — каза дамата, — пощади ме от подробностите.

— И ти каниш този мошеник в къщата си! — продължи разгневеният пастор. — Ти, майка на малки деца, съпруга на един свещеник от англиканската черква! За бога!

— Бют Кроли, ти си глупак — каза презрително пасторската съпруга.

— Е, госпожо, глупак, или не — и аз не казвам, Марта, че съм толкова умен, колкото тебе — никога не съм го казвал, обаче заявявам най-категорично, че няма да се явя пред Родън Кроли. Ще отида при Хъдлстън — да, ще отида да видя черната му хрътка и ще се обзаложа за петдесет лири, че моят Ланселот ще я надбяга. Бога ми, ще го сторя. Ще надбяга кое и да е куче в Англия. Но отказвам да се срещна с този звяр Родън Кроли.

— Мистър Кроли, ти си пиян както винаги — отвърна жена му. И на следното утро, когато пасторът се събуди и поиска да му донесат малко слаба бира, тя му напомни за обещанието да посети сър Хъдлстън Фъдлстън в събота, и тъй като знаеше, че вечерта ще е важна, решиха той да се върне с коня за богослужението в неделя сутринта. По този начин става ясно, че населението на графството Кроли е еднакво щастливо както със своя дворянин, така и с пастора си.