Панаир на суетата (роман без герой)

— Това е най-прекрасната черта от характера на скъпия лорд Нелсън — каза мис Кроли. — Той бил готов да стори всичко заради една жена. Без друго трябва да има нещо добро у човек, който е в състояние да направи това. Обожавам всички неблагоразумни бракове. Това, което най-много ми харесва, е благородник да се ожени за воденичарска дъщеря, подобно на онова, което стори лорд Флауърдейл — то така разгневява всички жени. Бих желала някой голям човек да избяга с вас, миличка. Вие положително сте достатъчно хубава за такова нещо.

— О, би било прекрасно! — призна си Ребека.

— Друго, което ми се прави, е беден младеж да избяга с богата девойка. Страшно много ми се иска Родън да избяга с някоя.

— С някоя богата или с някоя бедна?

— Ха, глупаче такова! Родън не притежава нито шилинг повече от това, което аз му давам. Той е crible de dettes23 — непременно трябва да поправи паричното си положение и да успее в живота.

— Много ли е умен? — запита Ребека.

— Умен ли, любов моя? От нищичко друго не разбира, освен от коне, от полка си, от ходене на лов и от забавления; но на всяка цена трябва да преуспее — той притежава такива приятни лоши качества! Нима не знаете, че застреля един човек и че остави куршума си да мине през шапката на един обиден баща? В полка му го обожават; и всички младежи в „Уотие“ и „Какаовото дърво“ се кълнат в него.

Когато мис Ребека Шарп писа на възлюбената си приятелка за малкия бал в Куинс Кроли, както и за начина, по който за пръв път капитан Кроли я бе отличил от другите чрез държанието си спрямо нея, може да се види чудно, но тя не описа тази случка съвсем вярно. Капитанът бе й показал предпочитанието си на няколко пъти преди това. Той я бе срещал при около десетина разходки. Бе се сблъсквал с нея в около петдесет коридора и антрета. Навърташе се около пианото й двадесет пъти в една вечер (сега милейди беше болна и стоеше горе и никой не я слушаше), докато мис Шарп пееше. Също така бе й писал бележчици (най-хубавите, които можеха да излязат изпод перото на необразования кавалерист; но дори и тъпотата, наред с другите качества, може да мине пред жените). Но когато той мушна първата от тези бележчици между страниците на песента, която пееше, малката възпитателка стана, погледна го спокойно в лицето, взе деликатно триъгълното писъмце и като го развя настрани, сякаш бе някаква триъгълна шапка, тя пристъпи напред към неприятеля и хвърли бележката в огъня, след което продължи да пее по-весело от по рано.

— Какво беше това? — запита мис Кроли, чиято следобедна дрямка бе прекъсната от свиренето на музиката.

— Една фалшива нота — отвърна, смеейки се, мис Шарп; а Родън Кроли пламна от яд и унижение.

Макар и да забелязваше очевидната слабост на мис Кроли към новата възпитателка, мисис Кроли се показа така мила, че не прояви завист и покани младата девойка в пасторския дом, и то не само нея, а дори и Родън Кроли, съперника на съпруга си в петте процента лихва върху имуществото на старата мома. Мисис Кроли и племенникът й изведнъж започнаха да проявяват голяма слабост един към друг. Той се отказа от ходене на лов; отблъскваше поканите за увеселения у Хъдлстънови, престана да обядва във военния клуб в Мъдбъри и най-голямото му удоволствие бе да прави разходката си към пасторския дом — където отиваше и мис Кроли. И тъй като майка им беше болна, защо пък и децата да не отидат там с мис Шарп? Така че и децата (миличките) отиваха с мис Шарп; и понякога, вечер, част от компанията се връщаше пеша заедно. Мис Кроли не правеше това — тя предпочиташе екипажа си, обаче разходката през нивята на пастора, през малкия парк и през обвитата в мрак градина, както и през набраздената от сенките на дърветата алея за към Куинс Кроли, беше прелестна на лунно осветление за такива двама любители на красивото като капитана и мис Ребека.

— О, тези звезди, тези звезди! — казваше мис Ребека и извръщаше бляскавите си зелени очи нагоре към тях. — Просто имам чувството, че съм едва ли не дух, когато се вглеждам в тях.

— Ох, ох, божичко, да, точно същото изпитвам и аз, мис Шарп отвръщаше другият ентусиаст. — Пурата ми не ви пречи, нали, мис Шарп?

От всичко на света мис Шарп обичаше най-много миризмата на пурата сред полето — и дори тя веднъж опита една, като го стори по най-милия възможен начин — духна малко пушек, нададе лек писък, позакикоти се и върна пурата на капитана, който засука мустак и с едно силно смукване я накара да заблести яркочервена в тъмната градина, като възкликна:

— Брей, ох, божичко, това е най-прекрасната пура, която съм пушил, ох! — тъй като интелектът и разговорът му бяха еднакво блестящи и подходящи за солиден млад кавалерист.

Старият Пит Кроли, който пушеше лулата си и пиеше бира, разговаряйки с Джон Хоръкс за една овца, която трябваше да се заколи, зърна от прозореца на кабинета си заетата с тези действия двойка и като изригна поток проклятия, възкликна, че ако не е мис Кроли, той ще изхвърли този нехранимайко Родън навън.