Панаир на суетата (роман без герой)

Но когато Любовта чу от Красотата страшното признание, че тя вече е омъжена, той изведнъж скочи прав, след като бе коленичил унизен на килима, издавайки такива възклицания, които изплашиха бедната малка красавица повече, отколкото в момента, когато направи признанието си.

— Омъжена; вие се шегувате! — провикна се баронетът след първото избухване на ярост и удивление. — Вие ми се подигравате, Беки! Кой ще се омъжи за вас, когато не притежавате нито един шилинг?!

— Омъжена! Омъжена! — каза Ребека в припадък на плач. Гласът й се задушаваше от вълнение, носната й кърпичка бе притисната до очите и тя бе склонила глава върху камината. Това беше картина на истинска скръб, която можеше да смекчи и най-коравото сърце. — О, сър Пит, скъпи сър Пит, не ме смятайте за неблагодарна след всичката доброта, която проявихте към мене. Едничко вашето великодушие можа да изтръгне тайната ми.

— По дяволите великодушието ми! — изрева сър Пит. — Кой е човекът, за когото сте омъжена? Къде стана това?

— Нека се върна при вас в имението, сър! Нека се грижа за вас тъй вярно, както и по-рано! Не ме отделяйте от скъпия Куинс Кроли, моля ви!

— Значи, синковецът ви е изоставил, така ли? — каза баронетът, като си въобразяваше, че е започнал да схваща работата. — Добре, Беки — върнете се, ако желаете. Човек не може да изяде сладкиша си и пак да си го има. Както и да е, аз ви направих почтено предложение. Върнете се като възпитателка — нека стане както вам е угодно. — Тя протегна ръка. Плачът й бе толкова горчив, че просто можеше да сломи сърцето й; къдриците бяха паднали на челото й и върху мраморната камина, където бе склонила глава.

— Значи, мошеникът избяга, а? — каза сър Пит, като правеше усилие да я утеши. — Това няма значение, Беки. Аз ще се погрижа за вас.

— О, сър! За мене ще е гордост да се върна в Куинс Кроли и да се грижа за децата и за вас както по-рано, когато казвахте, че сте доволен от работата на клетата ви Ребека. Когато си помисля за това, което току-що ми предложихте, сърцето ми се изпълва с признателност — наистина се изпълва. Аз не мога да ви бъда жена, сър; но нека — нека бъда ваша дъщеря!

Като каза това, Ребека на свой ред падна на колене по най-трагичен начин и като взе черната мазолеста ръка на сър Пит в двете си ръце (които бяха много бели и хубави, и меки като коприна), тя го погледна с израз на изящна трагичност и доверчивост, когато — когато вратата се отвори и мис Кроли влезе величествено в стаята.

Мисис Фъркин и мис Бригс, които случайно се бяха озовали на вратата на салона скоро след като баронетът и Ребека влязоха там, бяха видели, също така случайно, през ключалката, как старият джентълмен коленичеше пред възпитателката и чуха великодушното предложение, което й направи. То едва излезе от устата му, когато мисис Фъркин и мис Бригс се втурнаха в стаята, където мис Кроли четеше френския роман, и й съобщиха изумителната новина, че сър Пит е на колене и прави предложение на мис Шарп. И ако пресметнете времето, необходимо да се проведе горният разговор — времето, през което Бригс и Фъркин трябваше да изтичат към всекидневната, времето, през което мис Кроли трябваше да се смае и да изпусне романа на Pigault le Brun, както и времето, през което трябваше да слезе долу, — вие ще видите колко точен е този разказ и как мис Кроли действително се беше появила в самия момент, когато Ребека бе възприела смирената си поза.

— Дамата е на земята, а не кавалерът — каза мис Кроли с глас и поглед, които бяха изпълнени с голямо презрение. — Казаха ми, че вие сте на колене, сър Пит; хайде, коленичете, моля, и нека се порадвам на тази хубава двойка!

— Тъкмо благодарих на сър Пит, госпожо — каза Ребека, като ставаше, — и му казвах, че… че никога не ще мога да стана лейди Кроли.

— Вие сте му отказали! — възкликна мис Кроли, учудена повече от всякога. Застаналите при вратата Бригс и Фъркин отвориха смаяно очи и уста.

— Да — отказах — продължи Ребека с тъжен, изпълнен със сълзи глас.

— И трябва ли да повярвам на ушите си, че вие действително й направихте предложение; сър Пит? — запита старата дама.

— Да — каза баронетът, — направих го.

— И тя отказа, както твърди?

— Да — каза сър Пит и се усмихна широко…

— Поне не изглежда, че отказът е сломил сърцето ви.

— Ни най-малко — отвърна сър Пит с такова хладнокръвие и добро разположение, че мис Кроли едва не подлудя от удивление. Че един стар джентълмен с високо обществено положение можеше да падне на колене пред една бедна гувернантка, а след това да избухне в смях, защото тя отказваше да се омъжи за него, че една бедна гувернантка можеше да откаже на един баронет с четири хиляди годишен доход — всичко това бяха неща, които мис Кроли никога не можеше да разгадае. То надминаваше всички усложнения на интригата в романите на любимия й Pigault le Brun.

— Доволна съм, че смятате всичко за хубава шега, братко — продължи тя, като се опитваше да се ориентира в тази бъркотия.