Панаир на суетата (роман без герой)

Големият семеен екипаж на Озбърнови го доведе в Парк Лейн от Ръсъл Скуеър, където младите девойки, които не бяха поканени на вечерята, дадоха вид, че това пренебрежение им е напълно безразлично, обаче все пак потърсиха името на сър Пит Кроли в алманаха на благородниците и научиха всичко, което тази книги можеше да им разкаже за семейство Кроли и неговия произход, а също и за семейство Бинки, за техните роднини и тъй нататък. Родън Кроли прие Джордж Озбърн с голяма откровеност и любезност, похвали способността му да играе билярд, запита го кога ще играят реванш, заинтересува се за полка на Озбърн и още същата вечер щеше да му предложи партия пикет, обаче мис Кроли най-строго забрани да се играе каквато и да било хазартна игра в дома й. Така че поне за този ден кесията на младия поручик не беше изпразнена от любезния му покровител. Но те уговориха да се срещнат някъде на следния ден и да прекарат вечерта във весела компания.

— Разбира се, ако не сте дежурен при онази мила мис Седли — каза Кроли с многозначително намигване. — Просто прекрасно момиче, честна дума, Озбърн. — И бе достатъчно добър да добави: — И хубави парички, нали?

Озбърн не беше дежурен; той щеше да се срещне с капитан Кроли с най-голямо удоволствие; и когато се видяха на другия ден, Родън изказа възторга си от ездата на новия си приятел — което бе напълно заслужено — и го запозна с трима или четирима младежи от доброто общество, което обстоятелство страшно много повдигна духа на наивничкия млад офицер.

— Между другото, как е малката мис Шарп? — запита Озбърн приятеля си при чаша вино, с вид на галантен човек. — Добродушно малко девойче. Добре ли сте с нея в Куинс Кроли? Мис Седли много я харесваше миналата година.

Капитан Кроли погледна свирепо поручика с малките си сини очи и не свали поглед от него, докато оня му разказваше за познанството си с хубавата възпитателка. Изглежда, наученото успокои Кроли и потуши ревността в гърдите на този гвардеец.

Когато двамата младежи се качиха горе и след като представиха Озбърн на мис Кроли, той се запъти към Ребека с лека, покровителствена походка. Той си бе наумил да бъде добър с нея и да се държи като неин защитник. Дори се ръкува с нея, като с приятелка на Амелия, и когато каза: „Ах, мис Шарп! Как сте?“ — той й протегна лявата си ръка в очакване, че тази чест съвсем ще я смути.

Мис Шари протегна десния си показалец и му кимна леко, с такава студенина и надменност, че Родън Кроли, който наблюдаваше тази сцена от другата стая, едва можа да сдържи смеха си, когато видя в какво неловко положение бе изпаднал поручикът, как се сепна, какво мълчание последва и с каква тромавост най-после благоволи да вземе протегнатия му пръст.

— И с дявола би излязла наглава, бога ми! — каза възхитен капитанът. И за да започне разговор, поручикът запита мило Ребека как харесва новото си място.

— Новото ми място? — каза хладно мис Шарп. — Колко мило от ваша страна да ми напомняте за него. То е сравнително добро и заплатата е доста хубава — макар и не толкова висока, колкото заплатата на мис Уирт, струва ми се, при сестрите ви на Ръсъл Скуеър. Как са тези две дами? Не че би трябвало да питам.

— Защо не? — запита учуден мистър Озбърн.

— Ех, те никога не благоволяват да приказват с мене, нито пък ме поканиха, докато гостувах на Амелия. Но ние, бедните възпитателки, знаете, сме свикнали на подобни унижения.

— Скъпа мис Шарп! — възкликна Озбърн.

— Поне в някои семейства — продължи Ребека. — Но вие не можете да си представите каква разлика има в държанието на други семейства. Ние, в Хампшир, не сме толкова богати, колкото сте вие, щастливците от Сити. Но пък сега съм в аристократична среда — в средата на стар английски род. Сигурно ви е известно, че бащата на сър Пит отказал да му дадат лордска титла. И вие виждате как се отнасят с мене. Чувствувам се много добре. Мястото е наистина доста хубаво. Но колко мило от ваша страна, че се интересувате.

Озбърн беше разярен. Малката възпитателка се държеше с него така покровителствено и с такава насмешка, че младият британски лъв се почувствува много неловко. А не можеше и да събере достатъчно смелост, за да намери повод да се оттегли от този прелестен разговор.

— Аз пък си мислех, че семействата от Сити много ви харесват — каза надменно той.

— Думата ви е за миналата година, когато току-що бях излязла от онова ужасно, просташко училище нали? Разбира се, че тогава те ми харесваха. Нима всяко момиче не желае да се прибере вкъщи през ваканцията? И как бих могла тогава да съдя по-добре? Но, о, мистър Озбърн, какво голямо значение има придобитата в продължение на осемнадесет месеца опитност! Осемнадесет месеца, прекарани — простете ми за думите — между джентълмени. А що се отнася до милата Амелия, признавам, че тя е истински бисер и навсякъде би била очарователна. Ето, виждам, че настроението ви много се подобри; но, ох, тези странни хора от Сити! И мистър Джоз — как е онзи чудесен мистър Джоузеф?

— Струва ми се, че миналата година нямахте нищо против онзи чудесен мистър Джоузеф? — каза любезно Озбърн.