Панаир на суетата (роман без герой)

— Какъв цвят на лицето, миличка! Какъв сладък глас! — каза мис Кроли, когато след тази кратка среща потеглиха с екипажа към западния край на града. — Мила ми Шарп, младата ви приятелка е очарователна. Пратете да ни я доведат на гости в Парк Лейн, чувате ли? — Мис Кроли имаше добър вкус. Тя харесваше естествените обноски — малко свенливост само ги правеше още повече да изпъкват. Обичаше да вижда край себе си хубави лица; също както обичаше хубави картини и скъп порцелан. Него ден тя заговори няколко пъти с възторг за Амелия. Спомена за нея на Родън Кроли, който дойде да изрази почитта си, като вкуси от пилето на леля си.

Разбира се, при този случай Ребека веднага заяви, че Амелия е сгодена — за някой си поручик Озбърн — стара нейна любов.

— Той не е ли пехотинец? — запита капитан Кроли, като си спомни номера на полка му след известно усилие, както подобаваше на един кавалерист.

Ребека каза, че полкът наистина трябва да е същият. А името на капитана било Добин.

— Един висок, мършав момък — каза Кроли — и във всекиго се спъва. Знам го; а Озбърн е хубавичко момче, с големи черни бакенбарди, нали?

— Огромни — каза мис Ребека Шарп — и ужасно се гордее с тях, уверявам ви.

Капитан Родън Кроли се разсмя в отговор. И тъй като дамите настояваха да се изясни, той стори това, след като смехът му утихна.

— Представлява си, че може да играе билярд — каза той. — Спечелих от него двеста лири стерлинги в „Какаовото дърво“. Той да играе, тъпаче такова! Него ден щеше да играе на каквато и да било сума, само че капитан Добин го отмъкна, дявол да го вземе!

— Родън, Родън, не бъди толкова лош — забеляза мис Кроли крайно доволна.

— Скъпа лельо, от всички младежи, които съм виждал, смятам, че този момък е най-зеленият. Таркин и Дюсис смъкват от него колкото си искат пари. На всичко е готов, само да могат да го видят с някой лорд. Той им плаща вечерите в Гринич и те канят компанията.

— И сигурно компанията е много приятна.

— Точно така, мис Шарп. Както обикновено вие сте права, мис Шарп. Удивително приятна компания, ха, ха! — и капитанът се разсмя гръмогласно, като смяташе, че е казал някоя много сполучлива шега.

— Родън, не бъди лош! — възкликна леля му.

— Тъй, тъй, баща му е човек от Сити — казват, че бил страшно богат. Дявол да ги вземе тези хора от Сити, трябва да им се пусне малко кръвчица; и аз не съм свършил още с него, казвам ви. Ха, ха!

— Внимавайте, капитан Кроли; ще предупредя Амелия. Да вземе за мъж един картоиграч!

— Ужасен е, нали? — каза капитанът с много сериозен вид; и сетне прибави, осенен от внезапна мисъл: — Бога ми, леличко, ще го поканим тук.

— Бива ли го за пред хора? — запита лелята.

— Дали го бива? О, и как още — отвърна капитан Кроли. — Нека го поканим, когато започнете да приемате по малко; и неговата — как я казвате, — неговата възлюблена — нали така, мис Шарп? Бога ми, ще му напиша бележчица и ще го поканя. Ще опитам дали играе пикет така добре, както билярд. Къде живее той, мис Шарп?

Мис Шарп съобщи на Кроли градския адрес на поручика; и няколко дни след този разговор поручик Озбърн получи писмо с ученическия почерк на капитан Кроли, в което имаше и покана от мис Кроли.

Ребека също изпрати покана на скъпата си Амелия, която, можете да бъдете уверени, бе готова да я приеме, когато научи, че и Джордж е поканен. Наредиха Амелия да прекара сутринта с дамите в Парк Лейн, където всички бяха много мили с нея. Ребека я покровителствуваше със спокойно чувство на превъзходство. Ребека бе толкова по-умна от нея, а освен това приятелката й беше толкова кротка и скромна, че винаги отстъпваше, когато някой решеше да я командува, и изпълняваше заповедите на Ребека с пълно смирение и добро разположение. Любезността на мис Кроли също беше забележителна. Тя продължи да се възхищава от малката Амелия, говореше за нея в нейно присъствие, сякаш тя бе някаква бездушна кукла, слугиня или картина, и й се удивляваше с най-голямото възможно доброжелателство. Възхищавам се от възхищението, което благородничеството понякога изпитва спрямо обикновените хора. Няма нищо по-приятно от това, да видите как жителите на аристократическия Мейфеър проявяват своето благоволение. Голямото великодушие на мис Кроли по-скоро уморяваше Амелия и не знам дали от трите дами на Парк Лейн тя не намираше честната Бригс за най-приятна. Тя съчувствуваше на Бригс, както вършеше това спрямо всички пренебрегнати и добри хора, тъй като съвсем не беше от така наречените „жени с извисен дух“.

Джордж дойде на вечеря — на ергенска вечеря с капитан Кроли.