Панаир на суетата (роман без герой)

Младите госпожици също загубиха много от безценната благодат на уроците, които възпитателката им даваше. Мис Шарп беше такава предана милосърдна сестра, че мис Кроли не приемаше лекарствата си от ничия друга ръка. Бяха отпратили Фъркин дълго преди тръгването на господарката й от имението. Тази вярна прислужница намери мрачна утеха при завръщането си в Лондон, когато видя, че мис Бригс страда от същите пристъпи на ревност и че и тя се оплаква от същата неблагодарност, с която се бяха отнесли към самата нея.

Поради болестта на леля си капитан Родън получи продължение на отпуската си и, като всеки предан на дълга си син, остана вкъщи. Той винаги седеше в преддверието на стаята й. (Бяха поставили леглото й в парадната спалня, в която се влизаше през малкия син салон.) Баща му непрестанно го срещаше там; или пък ако пристъпваше по коридора, макар и съвсем тихичко, вратата на бащината му стая винаги беше отворена и подобното на хиена лице на стария джентълмен блясваше отсреща му. Какво го караше да дебне така сина си? Навярно великодушното съперничество за нежните грижи, които двамата се надпреварваха да полагат за скъпата им болна в парадната спалня. Ребека имаше обичай да излиза и да утешава и двамата; или, по-право, единия, или другия от тях. И двамата тези достойни джентълмени бяха много загрижени да научат новините за болната от тяхната малка доверена вестителка.

На вечеря — когато слизаше долу за половин час — тя поддържаше мира помежду им и изчезваше през нощта; тогава Родън потегляше с коня си към казармата на сто и петдесети гвардейски полк в Мъдбъри, като оставяше своя татко в обществото на мистър Хоръкс и на чашата ром с вода. Тя бе прекарала най-скучните две седмици, които един смъртен може да преживее, в болничната стая на мис Кроли; но мъничките й нерви, изглежда, бяха направени от стомана, тъй като теготата и болничните задължения не й оказаха никакво влияние.

Едва след като измина много време оттогава, тя разкри колко тежки са били тези задължения; каква капризна пациентка е била веселата стара дама, как се ядосвала, как прекарвала нощите в безсъние, какъв ужас изпитвала от смъртта; през колко дълги нощи е лежала и стенела и как е изпадала едва ли не в делириум при мисълта за онзи свят, на който, в моменти на добро здраве, не обръщала никакво внимание. Опитай се да си представиш, о прелестен млади читателю, една светска, себелюбива, порочна, безбожна, неблагодарна стара жена, извиваща се от болки и страх, и при това без перуката си. Представили всичко това и преди да остарееш, научи се да обичаш и да се молиш.

Ребека Шарп бдеше край тази грозна постеля с непоклатимо търпение. Нищо не се изплъзваше от погледа й; и като благоразумна икономка, умееше всичко добре да използува. Години по-късно тя разправяше хубави историйки за боледуването на мис Кроли — историйки, които караха дамата да поруменява. През време на болестта Ребека никога не се ядоса; винаги беше пъргава и бодра; спеше леко, тъй като съвестта й беше съвсем чиста; и беше готова да си подремне по всяко време. Така че по външния й вид не личаха никакви белези на умора. Може би лицето й беше малко по-бледичко, а кръговете около очите й малко по-тъмни от обикновено, но когато й да излизаше от болничната стая, тя винаги се усмихваше, беше свежа и спретната в халата и шапчицата си, като в най-изисканото си вечерно облекло.

Тъй си мислеше капитанът и цял гореше от трепет по нея. Заострената стрела на любовта беше проникнала през дебелата му кожа. Шест седмици близост — удобни случаи за общуване — всичко това напълно го бе превърнало в жертва. От всички хора в света той избра тъкмо леля си от пасторския дом да й разкрие сърцето си. Тя започна да му се подиграва; каза, че предвиждала тази негова глупост; залови се да го предупреждава; и завърши, като призна, че малката Шарп е най-умното, най-забавното, най-необикновеното, най-добродушното, най-непринуденото и най-доброто същество в Англия. Но Родън не бивало да си играе с чувствата й — скъпата ми Кроли никога не би му простила това, тъй като и тя била очарована от малката възпитателка и обичала мис Шарп като своя дъщеря. Родън трябвало да се махне — да се върне в полка си и в порочния Лондон и да не си играе с чувствата на едно бедно, наивно момиче.

Съчувствувайки на тежкото положение на гвардееца, тази добродушна дама много, много пъти му даваше възможност да се вижда с мис Шарп в пасторския дом и да я придружава до дома, както видяхме вече. Когато, госпожи, известен тип мъже се влюбят, макар и да виждат примката и въжето и цялата апаратура, посредством която се готвят да ги оплетат, те се нахвърлят на стръвта — за тях това е неизбежно — неминуемо се натъкват на нея и тогава я глътват и се задавят. Родън видя, че мисис Бют проявява явно намерение да го оплете около Ребека. Той не беше много мъдър; обаче все пак бе запознат с градския живот и бе прекарал няколко сезона в Лондон. И си помисли, че в тъмната му душа проблесна светлинка, когато разсъждаваше върху едно нещо, което му беше казала мисис Бют.