Панаир на суетата (роман без герой)

Бурята на тази ревност ли беше, която разтвори вратата на приемната, когато тя мина през площадката на първия етаж? Не — тя бе отворена крадешком от ръката на Бригс. Бригс бе стояла на пост. Бригс бе чула прекалено ясно скърцането от стъпките на слизащата надолу Фъркин, както и тракането на лъжицата в съда за каша, който пренебрегнатото женско същество носеше.

— Е, Фъркин — каза тя, когато другата влезе в етажа. — Е, Джейн?

— По-зле и по-зле, мис Б. — каза Фъркин, като клатеше глава.

— Не е ли по-добре?

— Проговори ми само веднъж и аз я запитах дали й е по-леко, а тя ми каза да си държа глупавия език. О, мис Б., никога не съм мислила, че ще дойде този ден! — и водопроводните тръби отново започнаха да работят.

— Що за човек е тази мис Шарп, Фъркин? И през ум не ми минаваше, докато се радвах на коледното пируване в елегантния дом на моите верни приятели, преподобния Лайънел Деламер и неговата симпатична съпруга, че ще заваря една непозната, която е заела мястото ми в сърцето на най-скъпата ми, на все още най-скъпата ми Матилда! — Както се вижда по изразите на мис Бригс, последната имаше сантиментален характер и литературни претенции и преди години беше издала — чрез подписка — сбирка стихове, наречена „Песни на славея“.

— Мис Б., всички са си изгубили ума по тази млада жена — отвърна Фъркин. — Сър Пит в никакъв случай не искаше да я пусне, но не посмя да откаже на мис Кроли. Същото е и с мисис Бют от пасторския дом — просто не се чувствува щастлива, ако тя не е близо до нея. Капитанът е луд по нея. Мистър Кроли умира от ревност. Откакто се разболя, мис Кроли не може да търпи около себе си друг, освен мис Шарп. И наистина не мога да разбера на какво се дължи това. Просто е омагьосала всички.

Ребека прекара нощта в непрестанно бдение край постелята на мис Кроли. Следната нощ старата дама спа така добре, че Ребека има време да си почине удобно няколко часа на дивана, в краката на леглото, до покровителката си. Твърде скоро мис Кроли се почувствува тъй леко, че вече можеше да седне, и се смя от сърце на Ребека, която прекрасно й имитираше мис Бригс и нейната скръб. Тя така умело предаде плача и подсмърчането на Бригс, както и начина, по който последната си служеше с носната кърпичка, че мис Кроли истински се развесели, за голям възторг на лекаря и аптекари, които дойдоха да я посетят и които, когато биваше болна, винаги намираха тази достойна светска жена много потисната и ужасно изплашена от смъртта.

Капитан Кроли идваше всеки ден и получаваше от мис Ребека бюлетин за здравето на леля си. Нейното състояние се подобри тъй бързо, че клетата Бригс получи позволение да влезе при покровителката си; и нежносърдечните хора могат лесно да си представят потисканите чувства на това сантиментално женско същество, както и трогателното естество на срещата.

В скоро време мис Кроли пожела да вижда Бригс за дълго в стаята си. Ребека имаше обичай да я имитира пред самото й лице с възхитителна сериозност, като по този начин двойно повече забавляваше достойната си покровителка.

Причините, които бяха довели мис Кроли до тази жалка болест и които я бяха накарали да напусне дома на брата си в провинцията, бяха от такъв неромантичен характер, че едва ли е подходящо да бъдат разкривани в подобен благороден и сантиментален роман. Защото нима е възможно да се каже за едно деликатно женско същество от доброто общество, че яде и пие прекалено много и че една обилна порция горещи раци, поднесена за вечеря в пасторския дом и изядена с много голямо удоволствие, беше станала причина за неразположението, което мис Кроли твърдеше, че се дължало единствено на влажното време? Атаката беше толкова остра, че Матилда — както се изрази негово преподобие — едва „не хвърли топа“. Цялото семейство беше изпаднало в треска на очакване относно завещанието и Родън Кроли виждаше как ще си осигури най-малко четиридесет хиляди лири стерлинги преди започването на лондонския сезон. Мистър Кроли изпрати на болната отбрана сбирка от трактати, да я подготвят за момента, когато щеше да смени Панаира на суетата и Парк Лейн с друг един свят. Но от Саутхамптън навреме пристигна добър доктор, който победи раците, оказали се едва ли не фатални за нея, и успешно й вдъхна достатъчно сили да може да се завърне в Лондон. Баронетът не скри силното си раздразнение от насоката, която бяха взели събитията.

Докато всички бяха съсредоточили вниманието си върху мис Кроли и всеки час вестители притичваха да носят новини за здравето й на любещите я роднини в пасторския дом, в другата част на къщата имаше една тежко болна жена, на която никой не обръщаше никакво внимание. Това беше самата господарка на имението. Добрият доктор поклати глава, след като я видя, а сър Пит склони той да я прегледа, понеже това можеше да стане без заплащане; и тя бе оставена в самотната си стая — грижеха се за нея толкова, колкото за бурените в парка.