Панаир на суетата (роман без герой)

И като имаме пред вид всекидневния житейски опит, кой би могъл да се съмнява, че един джентълмен може да се ожени за коя и да е жена? Колцина от мъдрите и учените са се женили за готвачките си? Нима и самият лорд Елдън, най-благоразумният от всички мъже, не избяга, за да се ожени? Нима Ахил и Аякс не са били влюбени в слугините си? И можем ли да очакваме, че един кавалерист със силни желания и малко мозък, който никога не е овладявал нито една своя страст, би могъл изведнъж да стане благоразумен и би отказал да заплати необходимата цена за обхваналата го прищявка? Ако хората сключваха само благоразумни бракове, колко много биха намалели ражданията!

Струва ми се, че женитбата на мистър Родън бе една от най-честните постъпки, които ще трябва да отбележим, когато разправяме свързаната с настоящия разказ биография на този джентълмен. Никой не може да каже, че е немъжествено да се влюбиш в някоя жена или да се ожениш за нея, щом като си влюбен. А и възхищението, удоволствието, страстта, почудата, безграничното доверие и жаркият възторг, с които малко по малко този едър офицер започна да се отнася към малката Ребека, бяха чувства, за които поне дамите ще заявят, че му правят чест. Когато тя пееше, всяка една нотка затрептяваше в тъпата му душа и пронизваше цялото му грамадно тяло. Когато тя заговаряше, той събираше всичките сили на мозъка си да слуша и да се смайва. Когато биваше духовита, той си повтаряше на ум шегите й и избухваше в смях на улицата, половин час след като ги бе чул, за голямо учудване на лакея в двуколката до него или на приятеля, с когото яздеше по Ротън Роу. За него думите й бяха същински оракули и най-малкото й действие се отличаваше с безпогрешна грация и мъдрост. „Само как пее тя — как рисува — мислеше си той. — Как яздеше онази непокорна кобила в Куинс Кроли!“ И в моменти на откровение той й казваше:

— Бога ми, Бек, ти си годна да станеш главнокомандуващ или кентърбърийски архиепископ, бога ми.

Нима неговият случай е рядък? И нима всеки ден не виждаме как не един честен Херкулес се хваща за полата на някоя Омфала и как не един едър мустакат Самсон пада пред краката на Далила?

И тъй, когато Беки му каза, че голямата криза е наближила и времето за работа е дошло, той се показа готов за действие под заповедите й, също както би се впуснал с отделението в атака по заповед на полковника си. Не стана нужда да слага писмото си в третия том на беседите на Портеус. Ребека лесно намери начин да се отърве от Бригс, която я придружаваше, и да се срещне с верния си приятел „на обикновеното място“ на следния ден. Тя премисли работите през нощта и съобщи на Родън заключенията, до които бе стигнала. Разбира се, той се съгласи с нея. Беше уверен, че всичко трябва да стане тъй, както тя намира за добре, че нейните предложения са най-подходящите, че мис Кроли без друго ще омекне, или, както той се изрази, след време „ще се примири“. Ако намеренията на Ребека бяха съвършено противоположни, той би ги следвал със същата неотклонност.

— Ти имаш достатъчно мозък и за двама ни, Бек — каза той. — Положително ще ни извадиш от тази беля. Просто не съм виждал човек, равен на тебе, макар и да съм срещал какви ли не хора. — И с това простичко признание смаяният от любов кавалерист я остави, за да изпълни своя дял от плана, който тя бе съставила и за двамата.

Той се състоеше просто в това, да наеме тиха квартира в Бромптън или някъде наблизо до казармите, за мистър и мисис Кроли. Защото Ребека бе решила, и смятам напълно благоразумно, да избягат. Това нейно намерение направи Родън много щастлив, тъй като през последните няколко седмици постоянно я бе увещавал да предприемат същите мерки. И той се втурна да наеме квартирата с всичкия жар на един влюбен. Съгласи се да плаща две гвинеи седмично с такава готовност, че хазайката съжали, задето му бе поискала толкова малко. Нае пиано, купи огромно количество парникови цветя и най-различни хубави неща. А що се отнася до шаловете, велурените ръкавици, копринените чорапи, златните френски часовници, гривните и парфюмите, той ги поръча с щедростта на сляпата любов и на неограничения кредит. И след като облекчи съвестта си посредством този поток от великодушие, той отиде да вечеря неспокойно в клуба си и да чака идването на великия момент в своя живот.