Панаир на суетата (роман без герой)

Събитията от предишния ден, възхитителното поведение на Ребека, която бе отказала на едно такова изгодно за нея предложение, мълчаливото понасяне на нещастието, самообладанието и веселият вид, с който девойката търпеше бедата, всичко това направи мис Кроли много по-нежна от обикновено. Подобно събитие, било то женитба, отказ или предложение, може да създаде трепет в цяло едно домакинство от жени и да пусне в действие всичкото им истерично съчувствие. Като наблюдател на човешката природа, аз често посещавам черквата „Сент Джордж“ на Хановър Скуеър по времето, когато стават женитбите на благородното съсловие. И макар никога да не съм виждал приятелите на младоженеца да избухват в сълзи, нито пък клисарите и участвуващите свещеници да се вълнуват, все пак никак не е обичайно да види човек как жените, които ни най-малко не са засегнати от събитието — стари дами, отдавна минали възрастта за всякакъв брак, пълни жени на средна възраст с цял куп синове и дъщери, да не говорим за хубавите млади същества с розови бонета, чийто ред скоро ще дойде и за които е естествено да проявяват любопитство към церемонията, — казвам: много обикновено е човек да види как присъствуващите жени въздишат, плачат и подсмърчат; крият лица в ненужните си носни кърпички и всички — стари и млади — се тресат от вълнение. Когато моят приятел от модното общество, Джон Пимпликоу, се ожени за прелестната лейди Белгрейвия Грийн Паркър, общото вълнение бе толкова силно, че дори и дребната подсмърчаща стара ключарка, която ме заведе на мястото ми, бе обляна в сълзи. „И защо?“ попитах се мълчаливо аз — нали не тя щеше да се омъжва?

С една дума, след случката със сър Пит мис Кроли и Бригс бяха обхванати от истинска буря на чувства и Ребека стана прицел на тяхното най-нежно внимание. В нейно отсъствие мис Кроли се утешаваше с най-сантименталния от романите в библиотеката си. Малката Шарп със своите тайни страдания бе героинята на деня.

Тази вечер Ребека пя по-сладко и приказва по-приятно от всеки друг ден от престоя си на Парк Лейн. Сърцето на мис Кроли напълно се отвори за нея. Тя говореше шеговито и със смях за предложението на сър Пит, осмиваше го като глупаво хрумване на стар човек; и очите й се напълниха със сълзи, а сърцето на Бригс — с мълчалива ревност, когато каза, че не желае друга участ, освен тази, да остане завинаги при скъпата си благодетелка.

— Мило мое малко създание — каза старата дама, — аз не възнамерявам да ви пусна да мръднете още дълги години, можете да бъдете уверена. А що се отнася до това, да се върнете при онзи отвратителен мой брат след всичко, което се случи — за подобно нещо не може и да се приказва. Ще стоите тук, при мене и при Бригс. Бригс много често иска да се вижда с роднините си. Бригс, можеш да правиш това, когато пожелаеш. Но колкото се отнася до вас, миличка, вие трябва да стоите тук и да се грижите за старата жена.

Ако в този момент Родън Кроли беше там, вместо да пие неспокойно кларет в клуба, двамата млади можеха да паднат на колене пред старата мома, да признаят всичко и тя може би щеше в един миг да им прости. Но тази възможност им бе отказана навярно за да може повестта да бъде написана и да бъдат разказани множество техни чудновати преживелици — преживелици, които никога не биха им се случили, ако бяха подслонени под удобната и безинтересна стряха на мис Кроли.

По нареждане на мисис Фъркин в домакинството на Парк Лейн служеше една млада жена от Хампшир, чиято длъжност между другото беше да чука на вратата на мис Шарп и да й подава каната с топла вода, която Фъркин по-скоро би умряла, отколкото да поднесе на натрапницата; а тази девойка, отрасла в семейното имение, имаше брат в отделението на капитан Кроли и ако истината бе излязла налице, положително биха открили, че известни събития, доста тясно свързани с настоящата история, й бяха добре известни. Както и да е, с трите гвинеи, които Ребека й даде, тя купи жълт шал, чифт зелени обувки и светлосиня шапка с червено перо и тъй като малката Шарп не бе много щедра с парите си, безсъмнено Бети Мартин бе подкупена за известни направени от нея услуги.

На втория ден след предложението на сър Пит слънцето изгря както обикновено и в обичайния час Бети Мартин, прислужницата на горния етаж, почука на спалнята на възпитателката.

Никой не отговори и тя почука отново. Тишината и този път остана ненарушена; и Бети, с топлата вода в ръце, отвори вратата и влезе в стаята.

Покритото с памучна покривка малко бяло легло беше гладко и спретнато както предишния ден, когато Бети със собствените си ръце бе помогнала да го оправят. Две малки денкчета стояха вързани в единия край на стаята, а на масата пред прозореца — върху игленичето — голямото дебело иглениче с розова подплата, направено във форма на дамска нощна шапчица се намираше писмо. Навярно то бе стояло там цяла нощ.