Панаир на суетата (роман без герой)

Мис Кроли нададе един последен писък и припадна. Принудиха се да я пренесат отново в стаята, която току-що бе напуснала. Истеричните припадъци следваха едни след друг. Изпратиха за лекар — дойде и аптекарят. Мисис Бют влезе в ролята на милосърдна сестра край леглото и.

— Роднините й трябва да се намират около нея — каза тази обичлива жена.

Едва я бяха пренесли в стаята и, когато се появи нова личност, на която също трябваше да съобщят новината. Беше сър Пит.

— Къде е Беки? — запита той, като влезе. — Къде е багажът й? Тя ще дойде с мене в Куинс Кроли.

— Не сте ли научили за тайната й женитба? — запита го Бригс.

— Какво значение има това за мене? — попита сър Пит. — Много добре знам, че е омъжена. Това съвсем не усложнява работите. Кажете й веднага да слезе долу и да не ме заставя да чакам.

— Не ви ли е известно, сър — запита мис Бригс, — че тя напусна нашия покрив, за голямо учудване, на мис Кроли, която едва не умря, когато научи за брака й с капитан Родън?

Когато сър Пит чу, че Ребека се е омъжила за сина му, той изля яростен поток от думи, които не би трябвало да се повтарят тук и които накараха мис Бригс да избяга с потръсване от стаята. И заедно с нея ние ще затворим вратата зад влудения стар човек, побеснял от омраза, задето бяха попречили на желанието му.

Един ден след това той се върна в Куинс Кроли и се втурна като луд в стаята, която й бе служила, когато беше там — блъсна и разтвори с крак сандъците й и разпиля книжата й, дрехите й и другите неща. Мис Хоръкс, дъщерята на лакея, взе някои от тях. Децата се маскираха и играеха на театър с останалите. Това стана само няколко дни след като клетата майка бе заровена в самотния си гроб и бе поставена, неоплакана и непожалена, в една гробница, изпълнена с чужди за нея хора.

— Представи си, че старата дама не се примири — казваше Родън на жена си, когато двамата седяха в уютната си квартира на Бромптън Роуд. Цяла сутрин тя бе опитвала новото пиано. Новите ръкавици й прилягаха чудесно; новите шалове много й приличаха; новите пръстени блестяха на малките й ръце, а новият часовник тиктакаше на кръста й. — Представи си, че не се примири, а, Беки?

— Тогава аз ще ти създам богатство — каза тя; и Далила погали бузата на Самсон.

— Ти си способна всичко да направиш — каза той, целувайки малката ръка. — Бога ми, наистина си способна; а сега ще отидем с файтон в „Звездата и жартиера“ и ще вечеряме, бога ми.

Глава XVII Как капитан Добин купи пиано

Ако има някаква гледка в Панаира на суетата, която присмехът и съчувствието да посещават ръка за ръка, където да съзираме най-чудновати контрасти, смешни и жални; където би било еднакво прилично да бъдете любезни и нажалени или свирепи и цинични — това са онзи вид многобройни публични събрания, за които се съобщава всеки ден на последната страница на вестник „Таймс“ и които покойният мистър Джордж Робинс председателствуваше с толкова благородство. Струва ми се, че съществуват малцина лондончани, които не са присъствували на тези събрания, и всички, които имат склонност да поучават, са си мислили с любопитство и страх за деня, когато ще дойде и техният ред и когато мистър Хамърдаун ще извърши продажбата по заповед на правоприемниците на Диоген или ще му бъде наредено от бирниците да предложи на публична продан библиотеката, мебелите, сервизите, дрехите и отбраните вина на починалия Епикур.

Дори и най-себелюбивият обитател на Панаира на суетата не може да не чувствува известно съжаление и съчувствие, когато присъствува на тази жалка сцена, представляваща част от погребалната церемония на някой починал приятел. Останките на лорд Дайвс са в семейната гробница; скулпторите му издълбават надпис, който с пълна истинност отразява добродетелите му и скръбта на наследника му, който сега се разпорежда с имуществото му. Кой от гостите, присъствували някога на масата на Дайвс, може да мине край добре познатата къща, без да въздъхне? Познатата къща, чиито светлини така весело блясваха в седем часа, чиито входни врати се отваряла с такава готовност, а раболепните слуги извикваха името ви от площадка на площадка, докато се изкачвахте по удобната стълба и стигнехте до залата, където веселият стар Дайвс посрещаше приятелите си! И колко много приятели имаше той, и с какво благородство ги гощаваше! Колко духовити ставаха тук хора, които униваха, щом излезеха от вратите му; и как учтиво и приятелски се държаха тези, които навсякъде другаде се клеветяха и мразеха! Той беше надут, но и това се преглъщаше при наличността на такъв готвач като неговия. Може би беше и малко скучен, но нима вино като неговото не правеше всеки разговор приятен? „Трябва на всяка цена да вземем от неговото бургундско вино“ — провикват се оплаквачите от клуба му. „Купих тази кутия при разпродажбата на вещите на стария Дайвс — казва Пинчър, като я подава на другите да я разгледат, — принадлежала е на една от любовниците на Людовик XV, хубава е, нали?“

И те заговарят за младия Дайвс и как той пропилява имуществото си.