Панаир на суетата (роман без герой)

Най-после, след като състезанието продължи доста, двамата притежатели на слона напуснаха борбата, чукчето удари и човекът, който ръководеше разпродажбата, каза: „Мистър Луис, двадесет и пет“ — така че този, за когото мистър Луис наддаваше, стана собственик на малкото четвъртито пиано. Като извърши покупката, той се изправи с такъв вид, сякаш се чувствуваше много облекчен, в този момент неуспелите в сделката негови съперници го зърнаха и дамата се обърна към кавалера си с думите:

— Я гледай, Родън, това е капитан Добин.

Предполагам, че Беки не бе доволна от новото пиано, което съпругът й бе наел, или може би собствениците му си го бяха взели, отказвайки да продължават да й услужват на кредит, или пък изпитваше особена слабост към инструмента, който току-що се бе опитала да купи, тъй като той й напомняше миналите дни, когато имаше обичай да свири на него в малката всекидневна на нашата скъпа Амелия Седли.

Разпродажбата ставаше в старата къща на Ръсъл Скуеър, където прекарахме заедно няколко вечери в началото на нашия разказ. Добрият стар Джон Седли бе разорен. Името му се бе появило в списъка на фалиралите търговци и това бе последвано от обявяване в несъстоятелност и изключване от борсата. Лакеят на мистър Озбърн дойде да закупи известно количество от знаменития портвайн и да го пренесе в зимника на отсрещния дом. Що се отнася до сервиза изящно изработени сребърни лъжици и вилици, както и до десертните прибори, те станаха собственост на трима млади борсови посредници (господа Дейл, Спигът и Дейл, от Тредни Стрийт), които едно време бяха вършили сделки със стария човек. Той се бе отнесъл много великодушно с тях по времето, когато бе много добър с всички, с които имаше някакво вземане-даване, и сега те изпратиха тази малка останка от корабокрушението, заедно с почитанията си, на добрата мисис Седли. А пък що се отнася до пианото, понеже капитан Уилям Добин можеше да свири на него толкова, колкото и да танцува на въже, твърде е вероятно, той да не го бе купил за собствена употреба.

Накъсо казано, една вечер то пристигна в една много малка къщичка на тясната уличка, отклоняваща се от Фулъм Роуд — една от онези улички, които имат най-романтични имена (тази например се наричаше улица Ана-Мария) и чиито къщи приличат на кукленски домове; където ви се струва, че хората, поглеждащи от прозорците на първия етаж, седят с нозе в приемната; където по храстите в малките градинки отпред вечно цъфтят детски престилки, малки червени чорапки, шапчици и други такива; откъдето чувате звуци на клавесин и момински песни; и накъдето вечер виждате чиновниците от Сити да се тътрят уморено. Тук именно беше домът на мистър Клен, чиновник на мистър Седли, и в това убежище добрият стар джентълмен подслони глава с жена си и дъщеря си, щом ударът настъпи.

Когато до Джоз Седли стигна новината за семейното нещастие, той постъпи тъй, както би постъпил всеки с неговия нрав. Не се върна в Лондон, обаче писа на майка си да се отнесе до пълномощниците му и да изтегли от тях толкова пари, колкото е необходимо, та добрите му покрусени родители да не се боят от нищетата. Като стори това, Джоз продължи да си живее в семейния пансион в Челтнам също както и по-рано. Излизаше на разходка с двуколката си; пиеше си кларета; играеше си бридж; разправяше индийските си историйки, а ирландската вдовица го утешаваше и ласкаеше както обикновено. Паричният му подарък, колкото и да бе добре дошъл, направи слабо впечатление на родителите му; и аз съм чувал Амелия Седли да казва, че първия ден, в който видяла баща си да вдига глава след нещастието, било, когато получила пакета с вилиците и лъжиците, изпратени с поздравите на младите борсови посредници. И тогава той избухнал в плач като малко дете, развълнуван от случката повече и от жена си, на която те били подарени. Едуард Дейл, младшият съдружник във фирмата, който бе купил тези прибори, беше твърде много запленен от Амелия, на която направи предложение за женитба въпреки случилото се нещастие. В 1820 година той се ожени за мис Луиза Кътс (дъщеря на Хайъм и Кътс, известни търговци на зърнени храни), която имаше доста добри доходи; и сега живее в охолство и с многобройна челяд в елегантната си вила на Мюзуел Хил. Но нека споменът за този добър човечец не ни отклонява от нашия главен разказ.