Панаир на суетата (роман без герой)

Но колко променена е сега къщата! Фасадата й е облепена с обяви, описващи с едри букви различните мебели. От един горен прозорец е провесен килим, половин дузина хамали се излягат по мръсните стъпала, преддверието е изпълнено с дрипави хора с ориенталски физиономии, които мушват в ръката ви напечатани картички и предлагат да наддават от ваше име. Стари жени и любители нахлуват в горните помещения, опипват завесите на леглата, мушват ръце в перушината на възглавниците, потупват дюшеците, отварят и затварят чекмеджетата. Енергични млади домакини премерват одеялата и завесите, за да видят дали ще подхождат за новото им домакинство (един сноб е готов години подред да повтаря, че е купил това или онова от разпродажбата у Дайвс), а мистър Хамърдуан седи до голямата махагонова маса в столовата на долния етаж, размахва чукчето от слонова кост и прилага всички средства, които могат да му дадат сладкодумието, молбите, възторгът, отчаянието и убедителността; крещи на хората си, надсмива се на мистър Дейвидс за бавността му; подбужда мистър Мос към действие; умолява; заповядва, вика, докато най-после чукът удря, подобно на съдбата, а след това преминаваме към следващия предмет. О, Дайвс, кой би могъл да си помисли, когато седяхме около широката маса, блеснала от порцелан и безупречни покривки и кърпи, че на челното й място ще видим такова блюдо като този кряскащ продавач?

Разпродажбата бе вече напреднала. Превъзходната мебелировка на приемната, направена от най-добрите майстори; отбраните редки и бележити вина, купувани, без да се гледа цената им, според познатия на всички вкус на купувача им; пълният и богат семеен сервиз — всичко това е продадено още предишните дни. Някои от най-хубавите вина (а всички от тях се ползуваха с голяма слава сред познавачите) бяха купени от лакея на мистър Джон Озбърн, ескуайър, Ръсъл Скуеър, за неговия господар, който ги познаваше много добре. Част от най-необходимите прибори на сервиза е купена от неколцина млади борсови посредници от Сити. Сега, когато публиката бе поканена да купи по-маловажните предмети, случи се така, че ораторът на масата подробно описваше качествата на една картина, която искаше да препоръча на слушателите си. Последните съвсем не бяха толкова много, нито толкова отбрани, колкото присъствуващите от предишните дни на разпродажбата.

— Номер триста шестдесет и девет! — изрева мистър Хамърдаун. — Портрет на един джентълмен на слон. Кой ще наддава за джентълмена на слона? Вдигнете картината, Блоумън, и нека господата да я видят. — Един дълъг блед джентълмен, с вид на военен, седнал скромно до махагоновата маса, не можа да удържи усмивката си, когато мистър Блоумън показа картината. — Обърнете слона към капитана, Блоумън. Е, какво ще кажем за слона, сър? — Но капитанът поруменя и бързо и стеснително извърна погледа си другаде.

— Да кажем ли двадесет гвинеи за това произведение на изкуството? Петнадесет, пет, сами определете цената. Джентълменът без слона струва пет фунта стерлинги.

— Чудя се как не е съборил слона — каза един професионален шегаджия, — доста едричък е този джентълмен. — При тези думи в стаята се разнесе общо кикотене (защото ездачът на слона беше нарисуван като доста пълен човек).

— Не се опитвайте да подбивате цената, мистър Мос — каза мистър Хамърдаун. — Нека публиката го разгледа като произведение на изкуството. Смелото животно е нарисувано съвсем естествено; джентълменът е в жълто сако, взел е в ръка пушката си и отива на лов; в далечината се виждат бананово дърво и пагода, вероятно тази картина наподобява някое интересно местенце от нашите знаменити източни владения. Колко давате за този предмет? Хайде, господа, не ме принуждавайте да стоя тук цял ден.

Някой предложи пет шилинга, при което седналият край масата военен погледна към мястото, откъдето бе дошло това щедро предложение, и видя там друг офицер, с една млада дама, която го бе хванала под ръка. И двамата, изглежда, много се забавляваха от тази сцена и в края на краищата, когато чукчето удари, именно те получиха картината за половин гвинея. Седналият край масата джентълмен доби още по-изненадан и по-смутен вид, когато видя тази двойка. Главата му потъна в офицерската яка и той извърна към тях гърба си, за да не могат да го видят.

Нямаме за цел да изреждаме другите вещи, които него ден мистър Хамърдаун има чест да предложи на публична продан, освен само един предмет, малко четвъртито пиано, което бе свалено от горния етаж на къщата (големият роял бе продаден преди това); младата дама го опита с бързата си и ловка ръка (като накара офицера отново да се стресне и поруменее) и когато дойде редът му, започна да наддава.

Но той се натъкна на съпротивление. Евреинът, агент на седналия край масата офицер, наддаваше срещу евреина, агент на купувачите на слона, така че за малкото пиано се поведе остра битка, а мистър Хамърдаун насърчаваше участвуващите в нея.