Пантерата

— Там, където джихадистите задействали експлозивите, се намирала корабната столова и моряците тъкмо се нареждали да обядват, поради което има седемнайсет жертви и трийсет и деветима ранени — каза Чет. Замисли се за момент и продължи: — Така че изглежда, че от Ал Кайда са познавали разположението на помещенията и са знаели кога е първата смяна за обяд.

Замислих се. Стотина или повече членове на екипажа са се събрали в столовата да обядват. А точно от другата страна на бронирания корпус е имало лодка, пълна с триста и осемдесет килограма експлозиви. Въпросът бе дали Ал Кайда — или Пантерата — са знаели къде и кога да взривят експлозивите? Или, подобно на повечето им успешни акции, това е било просто безмозъчен късмет?

— Екипажът се борил с нахлуващата вода и до вечерта овладял положението — завърши инструктажа си Чет. — Водолазите на борда огледали корпуса и установили, че килът не е повреден, така че скъпият кораб можел да бъде спасен. Тъй като в тази част на света нямаме военна база, известно време „Коул“ трябвало да разчита единствено на себе си. В района обаче имало британска фрегата, „Марлборо“, която незабавно се насочила към него и осигурила медицинска и друга помощ. Единайсет от най-сериозно ранените моряци били закарани по въздух до френската военна болница в Джибути за операции, след което били прехвърлени в американската военна болница в Ландщул, Германия. Останалите ранени и загиналите били прехвърлени направо в Ландщул. За щастие никой от трийсет и деветте ранени не е умрял, но мнозина останаха инвалиди за цял живот.

Никой нямаше какво да каже. И тогава Чет ни изненада.

— Да се помолим за мъртвите и ранените — каза и сведе глава.

Последвахме примера му и се помолихме мълчаливо.

Не съм добър в тези неща, но се помолих двамата атентатори самоубийци да горят в ада с откъснати хуйове и без вино и секс в рая. Амин.

— Амин — каза Чет, запали отново мотора и потеглихме обратно.

Чет Морган се взираше право напред със стъклено сините си очи.

Този тип или беше много добър в работата си, или абсолютно побъркан. Може би и двете. Така или иначе, трябваше непрекъснато да бъде държан под око.

49.

Бързо заобиколихме полуострова и продължихме обратно към Слонската скала.

Около лодката се виждаха множество големи гръбни перки и ако двамата с Кейт бяхме сами с Чет и неговия глок, сигурно щях малко да се разтревожа. После обаче си спомних, че сме тук като стръв за пантера, а не за акули.

— Ако си спомняте, не бяхме сигурни, че зад атаката срещу „Коул“ стои Ал Кайда — каза Чет на внимателната си аудитория. — Това стана преди единайсети септември и Ал Кайда беше само една от многото терористични групи, които ни причиняваха проблеми.

Точно така. И Ал Кайда така и не пое отговорност за атаката. В арабския квартал обаче започна да се говори, че именно Ал Кайда е извършителят, и броят на постъпващите в редиците й рязко скочи, точно като след 11/9.

— До август две и първа, точно преди единайсети септември, горе-долу по времето, когато господин Кори беше тук, ние идентифицирахме Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, като един от тримата основни организатори — продължи Чет. — Именно тогава много от случилото се започна да се изяснява. Кой друг би могъл да се сети за подобно нещо, да го организира и да го изпълни така съвършено? — риторично попита той. — Нямаше как да не е американец. Повечето от тези така наречени джихадисти са прекалено тъпи, за да могат дори да си помислят за нещо подобно, и твърде некадърни, за да го изпълнят.

Донякъде бях съгласен, но въпреки това казах:

— Някои от лидерите им са много умни и изтънчени.

— Така е, но зад тази атака виждам ум със западно образование — отвърна Чет. — Не някой като Бен Ладен, който по същество си е провинциален селяк, невеж фундаменталист и примитивен философ, чиято глава витае в облаците, когато не е пъхната в задника му.

Интересно — и може би вярно. Поне в ЦРУ си мислеха така.

— Не, бил е човек, който ни е разбирал — продължи Чет. — Човек, запознат с идиотския ни правилник. Човек, който може да е познавал донякъде разположението на помещенията в „Коул“, знаел е датата и часа, когато корабът ще влезе в пристанището, както и времето на зареждането с гориво и първата обедна смяна. Човек, който е разбирал психологическите последици от атаката срещу американски кораб, причинила смъртта на толкова много американски моряци. Онова копеле Булус ибн ал Дервиш изпитва огромна омраза към Америка и атаката е манифестация на тази омраза — унизително изритване в ташаците.

Тук нямаше какво да възразя и бих добавил, че Чет Морган също изпитва огромна омраза. Вероятно това се отнасяше за всички ни, но Чет като че ли вземаше нещата доста по-лично от повечето от нас. Така де, не бива да се въвличаме в играта с омраза, тъй като тя може да замъгли преценката и ефективността ти. Трябва да си с хладен ум и повечето хора в този бизнес са хладни до хладнокръвие. А горещата кръв не е на почит.