Пантерата

Бренър усети накъде духа вятърът и каза:

— Съжалявам, бях се разсеял и не ви слушах.

Чет кимна, стана, бръкна в брезентовия си чувал си и извади бутилка коняк „Хенеси“. Добър ход, Чет.

Чет пусна бутилката да обикаля и всички отпихме, после повторихме обиколката.

Небето на изток започваше да изсветлява и дочух песни на птици. Черен гарван кацна на перваза на един прозорец, после влетя вътре и предпазливо тръгна към нас.

Чет отчупи парче хляб, метна го към птицата и тя моментално го грабна. Не стреляй по птиците, Чет.

Появиха се още гарвани и бе метнат още хляб, а конякът продължаваше да обикаля.

Дойде утрото — едно от малкото неща, на които можеш да разчиташ в Йемен, наред със смъртта.

С Кейт се съгласихме да поемем първата стража и сменихме Замо, който буквално падна в сламата и моментално заспа — с кубинките и с пушката на гърдите.

Бък, Чет и Бренър също легнаха с оръжия и кубинки.

— Ще тръгнем към хотел „Билкис“ в един следобед — каза Бък. — После отиваме при руините. Много ще ви харесат.

Сигурен съм, че и на белгийците са им харесали, ако не се брои онзи проблем.

Отидох до източния прозорец и се загледах как далечният равен хоризонт става все по-светъл и по-светъл.

Някъде там се спотайваше Булус ибн ал Дервиш. Трудно беше да повярвам, че този откачен загубеняк от Пърт Амбой е дошъл чак тук, за да се превърне в Пантерата.

И още по-трудно можех да повярвам, че аз бях дошъл чак тук, за да го намеря и да го убия.

След ден-два щяхме да видим чий житейски път ще приключи.

59.

Леглото от слама беше предсказуемо неудобно, а вълнените одеяла воняха на камила или нещо подобно. А сега няколко думи за шахтата за екскременти. Най-общо тя представляваше шестетажен вътрешен клозет с дупка на всеки под. Клекало. Така че трябва да погледнеш нагоре и ако видиш нечий задник… е, информацията е предостатъчна. По-важното бе, че лайняната шахта можеше да е път за бягство. Винаги трябва да се оглеждаш за път за бягство.

Бък беше достатъчно добър да сподели с нас рулото тоалетна хартия, което се бе сетил да открадне от „Шератон“. Човек, който мисли за тоалетна хартия, е човек, който мисли за всичко.

Чухме шум от двора и погледнах през прозореца. Осмината бедуини бяха коленичили и се гъзеха на килима си с лице към Мека, която по тези места се падаше на северозапад.

— Изпълняват обедния салат — обясни Бък.

Погледнах си часовника. Точни бяха.

Бък също ни каза, че сме поканени на обяд от домакините бедуини, но за жалост поканата не се отнасяла за г-ца Мейфийлд, която си оставаше жена въпреки мъжките дрехи. Кейт понесе добре това — изобщо не й пукаше, а и не искаше да облича балтото. Взе си малко хляб и вода и се качи на мафража, за да държи под око района. Добро мислене от нейна страна.

Така мъжете от А-отбора слязохме в двора и бедуините, които се гордееха с гостоприемството си към пътници, ни предложиха горещ чай и купи горещ овес, грис или някакъв друг шантав и лепкав зърнен продукт.

Предложиха ни също и пластмасови лъжици.

— Ядат почти всичко с пръсти, но са открили лъжиците за определени храни — отбеляза Бък.

Явно и тук имаше някакъв прогрес. Идваше ред на салфетките.

Седяхме по турски на килима с нашите осем нови бедуински приятелчета и нагъвахме кашата, която поне беше топла. Чаят бе билков и с нищо не помогна за главоболието ми от коняка.

Тук сред възвишенията беше малко по-прохладно в сравнение с Аден по това време на годината и като стана дума за това, календарът на часовника ми показваше, че сме навлезли в март. Губиш представа за времето, когато се върнеш няколко века назад.

Каменната ограда около двора беше висока три метра, а дървената порта бе затворена, така че никой не можеше да ни види, но пък и ние не можехме да видим дали някой не приближава. Имаше обаче няколко каменни площадки покрай стените — за наблюдение и стрелба. Погледнах нагоре към мафража и видях Кейт да стои под една от арките с автомат на гърдите и да се наслаждава на гледката през бинокъл.

Бедуините проявиха голям интерес към нашите М4 и противно на всички правилници и здрав разум Бък им позволи да огледат оръжието му, което започна да обикаля заредено от ръка на ръка. Домакините изглеждаха развеселени от компактните размери, малкия калибър и лекотата на автомата и ни подадоха един калашник, за да ни покажат какво означава истинска пушка. Твоята може и да е по-голяма от моята, Абдул, но аз мога за нула време да те боядисам в червено със скорострелната си пластмасова играчка.

Бедуините проявиха интерес и към снайперистката пушка на Замо, но той не им позволи да я докоснат и те като че ли започнаха да го уважават повече. Пожелаха обаче да научат за нея и Бренър каза, че няма нищо лошо да им покажем на какво е способна.

Така Замо с помощта на Бък обясни, че това е снайпер М24, който стреля със 7,62 мм. патрони на НАТО, способни да пръснат главите им от хиляда метра. Все пак не мисля, че Бък преведе всичко буквално.