Пантерата

Иначе казано, шейх Муса фигурираше в, черния списък на президента Салех. И една от онези мисли в подсъзнанието ми изведнъж се изясни — Булус ибн ал Дервиш може да не беше единственият главатар, който трябваше да умре при атаката на безпилотните самолети. Бък беше говорил за това в Ню Йорк.

Всички останали като че ли си мислеха същото, но никой не каза нищо.

Чет също би трябвало да знае това — нали имаше контрол върху безпилотните самолети.

— Някои от действията ни може и да не изглеждат справедливи, но ги правим за доброто на страната ни — каза той. — Има и по-голяма картина.

В тази игра винаги има по-голяма картина.

Бък разви темата:

— Нуждаем се от съдействието на йеменското правителство във войната ни срещу Ал Кайда, а президентът Салех се нуждае от услуга.

Схванах. Танто за танто. Ние отърваваме йеменското правителство от Муса, а то пък позволява на американците да започнат операция в Мариб с използването на „Хелфайър“, за да се отървем от Пантерата. Пантерата си заслужаваше онова, което щеше да получи от нас, но дори да беше двоен играч, шейх Муса едва ли заслужаваше да умре при американска ракетна атака.

— Това не е подобаващ начин да се отблагодарим на шейх Муса за помощта и гостоприемството му — отбелязах.

Бък сви рамене.

— Случват се инциденти, както ще обясним на саудитците. А и ако убием Пантерата, семейството на шейха и племето му ще получат петте милиона долара.

— Покойният шейх сигурно би се зарадвал да го научи.

Кейт, която обмисляше всичко това, се обърна към Бък и Чет.

— Трябваше да ни кажете тази информация, преди да дойдем тук.

— Получихте я още в Ню Йорк — отвърна Бък. — Би трябвало сами да дойдете до това заключение.

Бившият войник Бренър, който сигурно беше убил повече лоши от всички нас, взети заедно (с изключение на Замо), каза:

— Убивал съм от засада войници, които просто си вървяха и не представляваха заплаха за мен, но никога не съм убивал човек, който ми помага.

— Ти няма да убиеш никого — малко остро отвърна Чет. И добави: — Това не беше част от моя план, но сега е част от заповедите ми. Не се нуждая от вашето съдействие или одобрение. А само от мълчанието ви.

— Дадохме ви тази информация като приятелски жест — мило каза Бък. — Вие, Джон, Кейт и Пол, сте професионалисти и сте достатъчно интелигентни да разберете, че играем дълга и сложна игра. Целта ни е да унищожим Ал Кайда в Йемен и да отмъстим за „Коул“, а също и за единайсети септември и всички други атаки на Ал Кайда срещу американци и американски интереси, както и срещу интересите на целия Запад, а също така да не позволим Йемен да се превърне в плацдарм на Ал Кайда за бъдещи удари срещу страната ни.

Не забравяй петрола.

— Може да не харесваме президента Салех, но той е единственото, с което разполагаме между себе си и Ал Кайда в Йемен — продължи Бък.

Да бе. Един мъртъв бедуински шейх, какво толкова? Дори не го познавам. Въпреки всичко работата смърдеше.

Освен това тази нова информация обясняваше защо Чет не се безпокоеше от евентуален сблъсък с полковник Хаким и СПС. Сделката беше сключена и правителството в Сана ни даваше зелена светлина да се справим с Пантерата, ако покрай това се погрижим и за шейх Муса.

Всеки път, когато получавах нова информация, нещо неясно досега се изясняваше. Сякаш белех лук — виждаш още лук, който става все по-малък и по-малък. А в центъра има нещо, което може би не искаш да виждаш. Но не мисля, че още бях стигнал дотам.

— Предполагам, че шейхът няма да бъде изпарен по едно и също време с Пантерата — казах на Чет и Бък. — Прав ли съм?

— Да — отвърна Чет. — Но това ще стане малко след като се махнем оттук.

Естествено. Не можем просто да седим в микробуса и да гледаме как шейх Муса става на парчета от „Хелфайър“, докато бедуините му ни гледат и може би говорят по мобилните си телефони с бедуинските си приятелчета, които са с Муса на мястото на атаката. Нещо като: „Ало, Абдул, една американска ракета току-що се стовари върху шейха ни“.

Освен това бедуинът на мястото на атаката трябваше да се погрижи за момчетата от Ал Кайда. Ние също трябваше да навестим касапницата, за да съберем парченца от Пантерата и хората му, преди да скочим в самолета.

— И как ще обясните този ужасен инцидент на саудитците? — попитах.

Чет ми отговори с откровения отговор на ЦРУ:

— Не ти е нужно да знаеш.

— Лично аз съжалявам, че се налага да… пожертваме шейх Муса — увери ни Бък, — но двамата с Чет искаме да разберете защо няма да има пречки от страна на йеменските сили за сигурност.

— Казваме ви го и защото може някой ден да бъдете попитани за това. Джон, Кейт, Пол: вие не знаете нищо за случилото се, след като сте напуснали Мариб.

Не отговорих. Хрумна ми обаче, че като ни казва да не казваме нищо, след като се махнем оттук, Чет също намеква, че ако не обещаем да си държим устите затворени, може и да си останем тук. Или отново ме хващаше параноята?

Нещо намирисваше и смятах да обсъдя това с Кейт и Бренър, както се бяхме разбрали в Аден. Междувременно отговорих:

— Добре. Разбирам.

Погледнах Кейт и тя също ме разбра и каза:

— Нямам проблем с това.