Пантерата

— Моят шофьор Амид ми каза, че от север имало по-добър път — уведоми ни Бък. — Твърди също, че по нареждане на шейха пътят е добре охраняван.

Страхотно. Значи бяхме защитени от хора и терен. За съжаление защитени означаваше и затворени. Но за да съм позитивен като Бък, трябваше да призная, че шейх Муса явно изпълнява своята част от сделката. И да, не бихме стигнали доникъде без помощта и сътрудничеството на местен шейх. В конкретния случай — на шейх Муса.

Трите тойоти, с които бяхме пристигнали, влязоха в двора и бедуините започнаха да разтоварват багажа ни.

Двама местни ни поведоха към тесен отвор в основата на каменната кула и когато влязохме в тъмното помещение, незабавно го разпознах като нивото за добитъка, с пръстения под и острата миризма. Погледнах към високия таван в търсене на отвора на шахтата за екскременти, но не успях да го видя в тъмното.

Двамата бедуини имаха фенери и насочиха лъчите им към каменно стълбище, след което ни поведоха нагоре.

Вторият етаж на шестетажната постройка беше диван, основното място в кулата. Бедуините спряха и казаха нещо на Бък.

— Ние ще бъдем тук — обясни ни той.

Домакините започнаха да палят газени лампи и осветиха обширното пространство, заемащо целия етаж на кулата и поддържано от каменни колони. Няколкото прозорци пропускаха малко лунна светлина, въздух и птици. Подът беше от грубо огладени дъски, покрити с курешки, а стените бяха от неизмазан камък. Цялата кула си беше в общи линии купчина камъни, подобно на средновековен замък. Едва ли подхождаше на султан, та какво остава за шестима придирчиви американци. Е… може би не всички от нас бяха придирчиви. Във всеки случай щяхме да се върнем тук след театралното ни отвличане, за да чакаме онези от Ал Кайда да бъдат доведени от хората на Муса да ни видят. Надявах се, че чакането няма да се проточи.

Когато очите ми привикнаха към светлината на десетината лампи, забелязах спалнята — шест прокъсани одеяла, хвърлени върху подложка от слама. Забелязах също малък дървен параван в ъгъла и ако трябваше да гадая, зад него явно беше главният санитарен възел, известен още като шахта за екскременти. Като се изключи един леген върху подставка, в помещението липсваха каквито и да било мебели. Излишно е да споменавам, че единственото нещо от двайсет и първи век тук бяхме ние.

— Налице са всички удобства — отбеляза Бък.

Да бе. Ако живееш в замъка на Дракула.

— Някой ден, когато в страната се възцари мир и туризмът отново се върне, това ще е спокойна провинциална странноприемница — каза Бък и дори ни съобщи името й: — Гарвановата крепост на султана. Петдесет долара на нощ.

— Страхотен изглед има — съгласих се. Само да не сложат рецепцията под шахтата за екскременти.

Започнаха да пристигат други бедуини с багажите ни и ги оставяха до сламата и одеялата. Свестни момчета. Щях да им дам бакшиш, но ако нещата се развиеха по план, щяха да получат част от петте милиона на Муса. Главатарите и племената могат да се оправят добре, ако се сдушат с американци и саудитски принцове. Май трябваше да се замисля за смяна на професията.

Бък поговори още малко с нашите бедуински прислужници, които, според превода му, ни пожелаха приятни сънища. Но защо се хилеха и опипваха джамбиите си? Или това беше само игра на светлината?

След като всички бедуини се разкараха, Кейт свали шала и балтото и ги захвърли на едно легло.

— Ама че непристойно — обади се Бренър.

Разсмяхме се — първият смях от много време насам. Май всички изпитвахме облекчение, че сме стигнали дотук.

Намирахме се една стъпка по-близо до Пантерата и той скоро щеше да разбере, че сме тук — освен ако вече не знаеше. И тъй, нека ловът започне.

58.

Няколко минути изследвахме мястото, където ни бяха настанили, като в хода на проучванията открихме щайга с бутилирана вода и торба местен хляб.

Чет се извини и се качи до мафража, за да се обади по телефона, вероятно на шефа си в Сана или може би на управлението на мисията във Вашингтон. Освен това трябваше да говори и с наземната станция за управление на безпилотните самолети, която можеше да е къде ли не по света. И докато правеше всичко това, може би щеше и да подъвче малко.

Замо беше минал в снайперистки режим — вървеше от прозорец на прозорец и оглеждаше терена с мерника си за нощно виждане.

— Страхотна позиция — уведоми ни след малко. — Само дето долу има прекалено много камъни за прикритие. Няма как обаче да се скрият между скалите.

Замо гледаше на живота през оптичен мерник. Някой друг пък щеше да види красива гледка. Позицията определя гледната точка.

С Кейт също погледнахме към двора долу. Шестимата бедуини, които ни бяха докарали, явно щяха да останат с двамата пазачи на микробуса. Виждах ги на отслабващата лунна светлина, насядали в кръг на някакъв килим. Май си правеха чай на походен спиртник и бъбреха оживено.

Чет се върна и каза:

— Безпилотните самолети не засичат необичайна или подозрителна активност в района.