Пантерата

Освен с нея очаквах с нетърпение да се видя и с Пол Бренър. Г-н Бренър беше в домашен отпуск във Вирджиния, но както бях предсказал, щеше да се връща в Йемен. Някои хора просто не могат да се наситят на купона. Така де, този тип беше отишъл за втори тур във Виетнам. Един ден някой тур в някой кенеф щеше да го убие, но засега той беше щастлив, че е жив и предизвиква смъртта. Предполагам, че мога да кажа същото и за себе си и може би дори за Кейт, но… Е, няма но. Отново бяхме на Федерал Плаза 26, аз с нов тригодишен договор, а Кейт с гаранция за още три години в града, който бе започнала да обича, с мъжа, когото обичаше и търпеше. Имам предвид себе си.

Но ако ни писнеше, доскучаеше или ни дойдеше до гуша от номерата на Том Уолш, имаше още десетина други адски дупки, където действаше ФАТС, и нищо не ни пречеше да се пишем доброволци в някоя от тях. С надеждата, че няма да ни се наложи да караме отново курсове на Държавния департамент по запознаване с културните особености. Резултатите от последния не бяха много добри.

Двамата с Кейт гледахме как Пол Бренър и дамата му вървят по мраморния под на главната чакалня. Те забелязаха високия часовник, а после и нас, и си запробиваха път през тълпата.

— Много е привлекателна — каза Кейт.

Не бих могъл и да очаквам по-малко от мъж с добър вкус за жени.

Помахахме, те също помахаха, после се срещнахме, стиснахме си ръце или се прегърнахме, а Бренър ни представи на дамата си.

— Чувала съм много за вас — съобщи тя на Кейт и на мен.

Не можех да кажа същото, но тя изглеждаше приятна жена и се качихме в „Майкъл Джорданс Стейк Хаус“, където се направих на глупак и си поръчах Розова пантера с лед.

Дамите отидоха да си напудрят носовете.

— Бък — каза Бренър.

Не отговорих.

— Нима ще оставим това просто така? — попита Бренър.

— От нас се очаква да повярваме, че Бък е бил неволен съучастник.

— Не беше неволен.

Така си беше. Но Бъкминстър Харис беше служил добре и с чест на страната си още когато съм ходел прав под масата.

— Не искам да го видя опозорен публично — казах аз.

Бренър кимна, после се поинтересува:

— А какво ще кажеш за мъртъв насаме?

— Каквото и да решиш, с теб съм.

Дамите се върнаха и поръчахме още по едно. Виждах, че Кейт харесва дамата на Бренър, която се казваше Синтия. Научихме, че Пол и Синтия са се запознали на работа, също като мен и Кейт. Синтия Сънхил беше от армията, отдел „Криминални разследвания“, и беше поискала командироване в Йемен. Успех.

Когато сервитьорът се върна, аз отново попитах за коктейла си. Кейт завъртя очи. Бренър се разсмя.

Прекарахме хубава вечер и накрая се разделихме с обещанието да се видим отново, което бе неизбежно поради насрочената среща за разбор в ЦРУ във Вашингтон. Очертаваше се интересно преживяване.

Колкото до поздравленията от благодарната нация, такива не бяха насрочени.

Хей, та ние сме късметлии, че имаме работа. Нали така?

Благодарности

Първо, най-искрени благодарности на Джейми Рааб, изпълнителен вицепрезидент и издател от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, която се хвана и на допълнителна работа като редактор на този роман. Джейми беше неуморна, търпелива и прецизна и тази книга стана по-добра благодарение на решителните й редакции и мъдри съвети. Случва се да имаме разногласия по писанията ми, но и двамата винаги се съгласяваме, че крайният продукт е чудесна комбинация от нейния ин и моя ян.

Благодаря също на Харви-Джейн Ковал, известна и като Ейч Джей, която загърби пенсионирането си в „Гранд Сентръл Пъблишинг“, за да работи върху поредната книга на Демил. Ейч Джей е маестро в граматиката, пунктуацията, правописа и проверяването на фактите и благодарение на нея не изглеждам неграмотен. През последните десет книги имаме традиция да отпразнуваме редактирането на последната страница с няколко Блъди Мери. Наздраве, Ейч Джей.

Една книга се нуждае от много редакторски очи и умове, така че благодаря и на Роланд Отеуел, който работеше внимателно и прецизно върху последните ми няколко ръкописа. И защото ръкописите ми винаги закъсняват и трябва да се отпечатат за вчера, Роланд работи дълги часове, за да ги подготви за принтера. Благодаря, Роланд, за чудесно свършената работа.

Тъй като сме на фирмена вълна, бих искал да благодаря и на Дейвид Йънг, председател и главен изпълнителен директор на „Хачет Бук Груп“. Дейвид отделя време от натоварения си график да чете ръкописите ми, макар това да не му влиза в длъжностната характеристика. Или му харесват писанията ми, или иска да види за какво плаща. Благодаря му също и за неговото приятелство и добрия му вкус за шотландско уиски.

Винаги, когато пиша, се обръщам към приятели и познати с молба за помощ за технически подробности, професионален жаргон и всички други дреболии, от които писателят се нуждае, но не може да ги открие в книги или в интернет.