Пантерата

На кого изобщо му пука? Не отивах в Йемен, за да създавам приятелства и да обсъждам политика. А за да се опитам да наритам един задник, който се нуждаеше от наритване. Пардон — да заловя главния заподозрян в атаката срещу „Коул“ и да го предам на американското правосъдие. Е, все пак тук можех да науча нещо, което би могло да ми е от полза. Всъщност едва ли.

Бък каза няколко думи за въстаниците на ал Хути и племенните главатари. Слушах го с половин ухо. Главатарите са интересно нещо. Бих искал да съм главатар.

— Има десетки бедуински племена, всяко от които контролира своя район — каза Бък. — А сега към цялото това политическо и обществено разделение трябва да добавим и Ал Кайда, която спечели влияние в някои градчета и села. Йемен е провалена държава — заключи той.

Аха. Значи не си заслужава дори бомбата.

Бък разказа накратко историята на Йемен, която бе предимно история на граждански войни, революции и нашествия. Имаше също и период на британско колониално владичество в Адан до 60-те години на миналия век, когато британците се изнесли след поредната война.

— На юг ще видите следи от британското управление — каза Бък. — Например статуята на кралица Виктория в Аден, запазена по някаква причина от йеменците. — И добави: — Фундаменталистите често я забулват.

Наистина я видях, когато бях там. Но я бях взел за статуя на Елтън Джон в женски дрехи.

— След изтеглянето на британците Южен Йемен стана марксистки, единствената арабска комунистическа страна в света — продължи Бък. — Ще видите също и някои следи от съветското присъствие в Аден от онзи период, като грозна архитектура, водка на черно и руски нощен клуб с руски стриптийзьорки и проститутки.

Няма ли да кажеш и адреса?

— През този период имаше серия войни между Севера и Юга, редуващи се с преговори за обединение. След рухването на Съветския съюз руснаците се изтеглиха и се стигна до обединяване, но след това Югът размисли и започна нова война за разделяне, която се оказа неуспешна и доведе до сегашното обединяване.

Кое поред?

— Бях в Сана през този период — уведоми ни Бък. — Беше голяма касапница и белезите все още са налице. Местните жители са свикнали с войните, което доведе до нещо като национална психоза, и именно затова Йемен представлява военен лагер.

Хвърлих поглед към Кейт. Май започваше да схваща, че Йемен не е точно Швейцария на Близкия изток.

Бък продължи:

— По време на Войната в Залива Йемен застана на страната на Саддам Хюсеин, което раздразни техния голям и силен съсед Саудитска Арабия. Саудитците отговориха с прогонването на няколкостотин йеменски гастарбайтери от страната си.

Които сега бяха в Бруклин.

— В момента между Саудитска Арабия и Йемен има гранични спорове. Двете страни имат дълга граница, включваща областта на Ар Руб ал Хали, известна като Пустия район, обширна площ от нажежена пустиня и подвижни пясъци. Районът включва граничната провинция Хадрамаут, което означава „Мястото, откъдето идва смъртта“.

Йеменската комисия по туризма определено трябва да помисли за преименуването на онова място. Така де, Пустия район само по себе си звучи достатъчно зле, та какво остава за Идващата смърт.

— И изгубилият граничния спор трябва да задържи въпросното място, така ли? — поинтересувах се.

— Там има нефт — обясни Бък и продължи: — Границата в района е зле защитавана и се предполага, че именно оттам минават членовете на АКАП, Ал Кайда в Арабския полуостров.

Ясно. Може би именно там Пантерата е водил онази престрелка със саудитските войници. Зарадвах се, че няма да ми се наложи да ходя на това място. Нали така?

— Тази кратка история ни довежда до атаката срещу „Коул“ през октомври двехилядната година — завърши Бък. — Както знаете, оттогава САЩ установиха присъствие в Йемен, но то е доста несигурно и мисията ни може да приключи внезапно, ако йеменците размислят или се стигне до смяна на правителството.

Хубаво би било.

Бък измъкна от куфарчето си украсен извит нож и го извади от ножницата с думите:

— Мога да ви прережа гърлата с това.

Не и ако се докопам пръв до пистолета си, Бък.

Бък се усмихна.

— Но само ако сте заспали. Това се нарича джамбия и се носи от повечето мъже в Йемен — обясни той. — Можете да си купите джамбия от някоя сергия за сувенири срещу три долара, но направените от истински майстори могат да струват хиляди долари. Тази е много стара, с полускъпоценни камъни и дръжка от рог на носорог. Цената й е около пет хиляди долара и според предишния й собственик е убила най-малко шестима души. Никога не искайте от някого да ви покаже джамбията си — посъветва ни Бък. — Извади ли се от ножницата, тя трябва да се използва.

— Има една стара арабска бойна песен — продължи той. Не я изпя, а се задоволи с рецитиране: — „Препуска сам ужасен конник, със сабя йеменска, другар единствен; по нея няма други украшения, освен резки по хладната стомана“.

Аха. Бях чувал тези думи и преди, от един пич на име Гейб Хейтам, арабоамериканец от АТС, когато работех по случая Асад, Лъва.