Пантерата

Бък вече говореше за религия. Деветдесет и осем процента от населението били мюсюлмани, останалите — християни, юдеи и индуисти.

— Преди създаването на Израел през четирийсет и осма властите в Сана били толерантни към евреите си, които са част от наследството им от времето на цар Соломон и Савската царица. Мнозина йеменци са били юдаисти преди появата на исляма.

Сериозно? Може би това обясняваше йеменските деликатесни магазини в Бруклин.

— Повечето евреи избягали в Израел след четирийсет и осма — уведоми ни Бък. — На думи йеменската конституция гарантира религиозната свобода на малцинствата, но в страната не са останали църкви и синагоги, в които да се провеждат служби. Подобно на повечето ислямски страни, приемането на друга религия от мюсюлманин е забранено и наказуемо, обикновено със смърт. Не проповядвайте вярата си — предупреди ни той. — Това е углавно престъпление. Можете обаче да цитирате Стария и Новия завет, тъй като мюсюлманите ги смятат за свещени текстове. Опитайте се обаче да научите и малко цитати от Корана.

— От какъв корен?

— От Корана, господин Кори.

— Аха.

— Йеменците говорят арабски, срещат се и древни диалекти — продължи Бък. — Йеменският арабски се смята за най-чистата форма на езика, непроменена в продължение на хиляди години поради изолираността на страната. Мнозина арабисти, в това число и западни, посещават Йемен, за да изучават езика. Мислете за йеменския арабски като за английския на Шекспир, само че много по-стар.

— Вие говорите ли арабски? — попитах.

Той ми отговори на арабски.

— Лесно ви е да го кажете — отбелязах.

Кейт случайно ме срита под масата.

— Секс — каза Бък.

Понадигнах се в стола.

— Секс — повтори той. — Всички знаем или си мислим, че знаем за отношението на мюсюлманите към секса, така че няма да повтарям всичко, което сте чували, а само ще обобщя. Сексът извън брака е забранен, а прелюбодейството се наказва със смърт.

— Ясно. Майната им на бракоразводните адвокати. Я да си наточа джамбията.

Бък се усмихна.

— Това не би трябвало да е проблем за щастливо женена двойка.

Така си беше, но все пак трябваше да попитам:

— Мъжете наказват ли се със смърт, ако чукнат нещо странично?

— Обикновено не, но…

— При мен се наказват — прекъсна го Кейт.

— Просто питах.

— Хомосексуализмът често се наказва със смърт, но изнасилването обикновено се урежда с плащане на обезщетение на семейството на жертвата — съобщи ни освен това Бък. — Но ако изнасилвачът твърди — а те винаги го твърдят, — че сексът е бил по взаимно съгласие, жертвата, ако не може да представи четирима свидетели на обратното, понякога бива убивана от семейството си. Наричат го убийство на честта.

Добре, знаехме всичко това, но все пак беше разтърсващо да го чуеш.

След това Бък премина към брака и семейството.

— Полигамията е законна според ислямския закон и един мъж може да има до четири съпруги. Полигамията в Йемен обаче не се среща често.

— Защо? — попита Кейт.

Защото кой мъж ще иска четири жени да му казват да изхвърли боклука?

— Защото — отвърна Бък — повечето мъже не могат да си позволят повече от една съпруга.

Повечето мъже, Бък, не могат да си позволят и една съпруга.

— Браковете най-често са уредени — продължи Бък.

— Имат ли сайтове за запознанства? — поинтересувах се.

— Да, но жените на снимките са забулени и нямат хобита, интереси, професии и образование.

Забавно. Бък ми харесваше. Дори Кейт се разсмя.

— Според традицията идеалният брак е този между братовчеди — уведоми ни Бък.

Също като в Кентъки.

— На жените се гледа като на подчинени и те трябва да се подчиняват на своите бащи, съпрузи, братя и дори на синовете си.

Май се очертаваше добра година.

— Йеменската конституция заявява, че жените са равни на мъжете, но след това включва много аспекти от шериата, които обезсилват това равенство. Например в съда показанията на един мъж се равняват на показанията на две жени.

— Как може това да се нарече равенство? — попита моята съпруга юрист.

— Бък току-що ти каза — обясних. — Едно е равно на две. Проста математика.

Получих второ сритване. Тази мойта жена да не страдаше от синдрома на неспокойния крак?

Бък ни каза също, че йеменците имали най-висока раждаемост в арабските страни — често семействата били с по шест до десет деца, — така че явно се случваше нещо, след като онези воали се сваляха.

— Населението им продължава да расте бурно и в момента йеменците са над двайсет милиона, предимно млади, в малка бедна страна с оскъдни природни ресурси — каза Бък. — Това е демографска бомба със закъснител, която предстои да избухне, и повечето анализатори предсказват социални катаклизми в близките десет години. Вече ги виждаме — добави той.

— Като увеличаването на йеменски деликатесни магазини в Бруклин — казах аз, припомняйки си Набеел.

— Всъщност има голяма емиграция към Америка, Западна Европа и богатите на петрол страни на Арабския полуостров, което служи като предпазен клапан за Йемен и е източник на пари отвън. В страната обаче остават милиони безработни младежи.