Пантерата

— Лъжат се и помежду си, така че не се чувствайте жертви, защото сте западняци — каза Бък. — Истината трудно се казва на човек, който се опитва да свърши работа там, така че в общи линии не бива да се доверявате на никого. Все пак ще получите истината, ако тя ще послужи на онзи, с когото говорите. Например, ако някой иска да предаде някого, ще ви каже къде можете да го намерите. Проблемът е, че няма начин да разберете дали получавате добра информация, или ви готвят отвличане или нещо по-лошо.

Това беше вярно и дори не беше нужно да се казва, но не е зле да ти го напомнят. Бък явно знаеше, че имаме и други задачи в Йемен, освен събирането на доказателства и правни услуги.

— Йемен е страна на недоверието, което в известен смисъл премахва всички съмнения — продължи Бък. — Не се доверявайте на никого и няма да бъдете предадени или подведени. Ако ви назначат за помощник на представител на властите, той няма да е с вас, за да ви помага. Всички информатори лъжат, дори платените. Ако някой обикновен човек започне да ви умолява да му уредите работна виза за Щатите в замяна на информация, значи работи за правителството или за Ал Кайда и просто иска да се сближи с вас, за да спечели доверието ви. Защо? Ще го разберете по трудния начин. Някакви въпроси?

Помислих си за Набеел и казах:

— Същото се отнася и за имигрантите, с които си имам вземане-даване тук.

— Значи ме разбирате — каза Бък и продължи: — Племената. Те съставляват около деветдесет процента от населението и живеят предимно по възвишенията на север, макар че ги има и на юг. Някои са бедуини номади, но повечето живеят в малки селища. Някои са се преселили в градовете, но всеки човек остава верен на племето си.

Все едно слушах за семейството на Кейт.

— Начело на племената стоят шейхове или вождове, които обикновено се избират, но се случва и да наследят титлата. Понякога ги наричаме главатари. Ако ви се случи да се срещнете с такъв, обръщайте се към него с шейх.

Имах чувството, че Бък ни прави инструктаж преди мисия и че в бъдещето ми фигурира някакъв шейх.

— Племената не се доверяват на централното правителство, нито едно на друго, макар че ако им е изгодно, сключват съюзи помежду си и дори с правителството. Те обаче са несигурни и е трудно да следиш кой на кого е приятел в момента.

Все едно говореше за Федерал Плаза 26.

— Племената имат примитивен код на честта отпреди исляма и в много отношения поведението им е рицарско. Ако сте техни гости, било по покана, случайно или като заложници, ще се отнасят изключително гостоприемно с вас. Не хранят особена враждебност към Запада, но и не се радват особено на американските представители в Йемен и смятат, че те подкрепят правителството, а то им е омразно. Приятелят на моя враг е мой враг — напомни ни Бък. — Затова, ако се окажете гости на някое племе, това не означава, че автоматично сте мъртви. Не се опитвайте обаче да се представяте за невинни туристи. Бъдете открити. И гледайте да ругаете правителството в Сана.

— Това поне е лесно.

— И може да ви спаси живота.

— Това е добре. Ние обаче ще работим в Сана и Аден — напомних му. — В дневния ни ред не са включени племенните територии.

Той все едно не ме чу и продължи:

— Ще бъдете инструктирани по-подробно по тези въпроси на място.

— Какво е отношението на племената към Ал Кайда? — попита Кейт.

— Предимно отрицателно — отвърна Бък. — Ал Кайда не се вписва в социалната или политическата матрица на едно племенно общество. Нито марксизмът, както стана ясно. Племената са подозрителни към всякакви чужди идеологии, градски жители, интелектуалци, политици и дори към мюсюлмани, които не са йеменци. Обичат нещата такива, каквито са били и преди две хиляди години.

— Но по онова време са били юдаисти — посочих аз.

Той се усмихна.

— По-добре не им го напомняйте. Освен това не бива да забравяте, че племената имат монархически уклони. Те наистина са верни и се подчиняват на прокудените си принцове, шейхове и султани, които живеят най-вече в Саудитска Арабия. Ние, имам предвид от Външно, поддържаме контакт с много от тези саудитски принцове и султани и чрез тях можем да си осигурим съдействието на някои племенни вождове. Ако ви се наложи да отидете в племенните територии, могат да ви осигурят писма от тези принцове, султани и шейхове в изгнание с молба да ви бъде осигурено свободно преминаване или помощ.

Май се върнахме на темата за отиване в Индианската територия.

— Тези писма наистина ли вършат работа? — попита Кейт.

— Понякога.

А понякога явно не. Хей, шефе, имам тука едно писъмце от султан Салам с молба да ми помогнеш. О… това за следващото племе ли е? Значи не харесваш султан Салам? Какво е направил на брат ти? Съжалявам. Накъде е следващото племе?

Все пак това беше само теория, защото нямаше да се мъкнем в племенни райони. Или Том беше споменал, че може да ни се наложи?