Пантерата

Всъщност картината на Бък за страната и хората доста се различаваше от онази, която представя туристическият уебсайт. И въпреки това останах с впечатлението, че исторически Йемен някога е бил част от света, важен център на търговията между Изтока и Запада, средище на култура и далеч по-щастлива страна от онази, съществуваща през двайсети и двайсет и първи век. За съжаление тази страна се бе превърнала в ад на земята. Случва се нещата да се осерат, но в Йемен се бяха осрали здравата.

Бък — явно беше приключил със задължителната си лекция — каза:

— Давам си сметка, че мисията ви в Йемен не е чисто дипломатическа. И се надявам, че тази сутрин сте научили нещо, което може да ви бъде полезно, макар все още да не го осъзнавате.

Ние с Кейт не отговорихме на това, така че Бък завърши с вероятно стандартното си заключение.

— Йемен е древна страна, в която времето е замръзнало и където можете да зърнете картини от една почти библейска цивилизация. Смята се, че именно там са възникнали арабите. Местните хора практикуват обичаи и ритуали, вкоренени в едно забравено, по-старо от исляма минало. Онова, което знаете или си мислите, че знаете за Близкия изток, не е задължително в сила и за Йемен. Затова бъдете непредубедени и мислете за престоя си там като за уникално и несравнимо изживяване. Желая ви успех.

Единайсет сутринта. Никак не беше зле.

Станахме и се ръкувахме с Бък и той даде визитката си на Кейт.

— Ако имате въпроси, спокойно можете да ми се обадите или да ми пишете дори и след като пристигнете в страната. — После се обърна към мен. — Детектив, настоятелно ви съветвам да не подценявате йеменците. Може и да са изостанали, но не са глупави и ще използват западняшката ви арогантност и презрение, за да ви въртят на пръста си.

— Вече се досетих.

— Добре. Интелигентни сте. — Каза го на двама ни, но всъщност май говореше на Кейт. — И не тръгвайте по пътя, по който тръгват някои западняци. Не се отнасяйте снизходително с йеменците и не се опитвайте да намерите извинения за техните понякога неприемливи за нас обичаи и поведение. Не забравяйте кои сте, защо сте там и в какво вярвате, и те ще уважат това.

— Добър съвет — съгласи се Кейт.

— Там няма да имате естествени съюзници, но същото се отнася и за естествените врагове, с изключение на Ал Кайда. С всички други отношенията ви ще са според ситуацията. Научете се да разчитате ситуацията. И най-вече се научете как да сключвате добра сделка. Всичко се свежда до сделки. Само че не обещавайте нещо, което не можете да осигурите. И не забравяйте, че йеменците невинаги могат да бъдат купени с пари. Подобно на италианската мафия, нещата често се свеждат до услуги. Ако можете да помогнете на една група или човек във вендета срещу друга група или човек, те ще ви помогнат във вашата мисия. — Погледна ни в очите един по един. — Например правителството в Сана ни помага да откриваме цели на Ал Кайда за безпилотните ни самолети и ракетите им. В замяна ни казват кой племенен вожд или лидер на политическа опозиция биха искали да бъде елиминиран по подобен начин. Всичко е услуга за услуга.

С Кейт си мълчахме.

— Не сте чули това от мен — каза Бък.

Разговорът след урока май свърши, така че му благодарихме и се сбогувахме. Кейт не забрави да вземе диплянките.

12.

— Интересен човек — отбеляза Кейт, когато излязохме в коридора.

— Особено накрая.

— ЦРУ?

— Не. Беше твърде приятен. Може би от разузнаването на Държавния департамент.

Тя кимна.

— Връзва се.

— Аха. А бе ние получихме ли сертификат за този курс?

— Само бележка в досиетата, че не е нужно да го караме отново, когато пак пътуваме за Йемен.

Много смешно. Взехме асансьора и се качихме на 26-и етаж.

— Мисля, че току-що минахме през инструктаж — казах аз. — Намек как да открием и да елиминираме Пантерата.

Тя кимна.

Имах ли проблем с това? Под „това“ разбирам обещание пред корумпираното и гадно йеменско правителство да затрием някакъв племенен вожд или политически противник, ако правителството ни даде местоположението на цели на Ал Кайда, сред които, да се надяваме, и Пантерата.

И как се вписвахме в това ние с Кейт? Може би бяхме част от екип, който ще координира операцията с йеменското правителство, и/или ще почистваме, т.е. ще се мотаем из хълмове или пустини, където ракета „Хелфайър“ току-що е превърнала някакви типове в хамбургери, и ще събираме пръсти за отпечатъци или ДНК анализ, за да сме сигурни, че сме пипнали Пантерата.

Е, нямаше смисъл от предположения. Щяхме да разберем, когато стигнем там.

Стигнахме 26-и етаж и Кейт се обърна към мен.

— Чувствам се малко по-добре подготвена за страната, но все още не съм сигурна за тази мисия.

— Съобразяването с културните особености е деветдесет процента от работата.

Върнахме се на бюрата си и отметнахме малко работа. Обичам да чета паметни бележки и да отбелязвам електронно, че съм ги прегледал. Както и да отговарям на имейли. Хрумна ми, че вече нямам нищо общо с тези неща. Отивах на фронта. Бях свободен.