Пантерата

Преди да се усетя стана дванайсет и започна свещената обедна почивка. Трябва да се изнесеш от сградата на секундата, все едно е обявена национална тревога. Да обядваш на работното си място е непатриотично или подозрително и могат да те привикат за разпит от отдел „Професионална отговорност“.

Грабнах палтото си, взех Кейт и излязохме навън без други планове, освен да глътнем малко въздух и да си избистрим главите.

Преди да заминем на предишните си задгранични назначения, с Кейт бяхме ходили на коктейли в Прозорците на света в Северната кула на Световния търговски център. Това вече не беше възможно, така че отидохме до наблюдателната платформа на мястото на СТС.

Денят беше студен, но на платформата се бяха събрали десетки хора, предимно туристи. Тук-там се виждаха и служители, строители и хлапета от разни начални училища.

Не идваме често тук — не е необходимо, — но днес изглеждаше добър ден да се свържем отново с това място и да си спомним, както каза Бък, кои сме, защо сме тук и в какво вярваме.

Отидохме в Батъри Парк, взехме си кафе и хотдог от една сергия и седнахме на една пейка с изглед към пристанището.

Навремето всички са идвали в Ню Йорк по море — туристи, имигранти и завръщащи се у дома американци е трябвало да плават покрай Статуята на свободата. Сега деветдесет процента от задграничните пътешественици пристигат на летищата и определено пропускат нещо. Въпреки това почти всички идващи тук — имигранти, туристи, хора с работни или учебни визи и бизнесмени — пристигат в Ню Йорк напълно легално. Онези, които не го правят легално, тоест типове като копелетата, които унищожиха Близнаците, се бяха превърнали в мой проблем.

А ето че сега заминавах в една от люпилните на болестта, за да открия и унищожа един заразен кучи син. Човек, който бе помогнал в убиването на седемнайсет американски войници, както и на други невинни хора. Том Уолш непрекъснато ми казва, че не ставало дума за отмъщение, а за справедливост. Аз пък непрекъснато го съветвам да престане да витае в облаците.

— Някакви съображения за онова, което ни каза Бък? — попита Кейт.

— Не, не за онова, което каза. А за онова, което не каза.

— Тоест?

— Защо точно ние?

— Сигурна съм, че няма представа за това. Можеш да си задаваш този въпрос още цяла седмица, но няма да получиш отговор. Отговорът е в Йемен.

— Да.

Мислех си обаче, че вече знам отговора.

13.

Във вторник вечерта някои наши цивилни приятели ни устроиха прощална вечеря в мазето на „Клуб 21“, където навремето се сервирал контрабанден алкохол. Отпразнувахме края на сухия режим в Америка и пихме достатъчно, за да избутаме цялата година на въздържание в Йемен.

Поканих всички да дойдат в Йемен и им обещах вълнуващо посещение, включващо възстановка на гражданска война, но признах, че в случая участниците не са актьори любители.

Използвахме сряда и четвъртък да уредим личните си дела, в това число и препращането на пощата — до адрес на Държавния департамент във Вашингтон, откъдето щеше да бъде пращана до американското посолство в Сана с дипломатическа поща. С нетърпение очаквам лъскавите каталози на „Виктория Сикрет“4.

Според пътния инструктаж трябваше да вземем дрехи и принадлежности само за седмица-две и да си извадим разрешително от отдел „Пътуване и преместване“ на Държавния департамент за петдесет допълнителни килограма лични вещи, които да бъдат изпратени за държавна сметка в Йемен на адрес, който все още не беше известен. Запитах се дали не мога да вмъкна в контейнера и любимия си фотьойл.

Уговорихме се с чудесния ни портиер Алфред да пусне доставчиците и да намери някой да наглежда апартамента. Дадох му добър бакшиш и му обещах да му донеса от Йемен джамбия.

Срещнахме се и с адвоката ни и му дадохме пълномощно да урежда някои правни въпроси, в това число транспортирането на тленните ни останки — но само ако сме мъртви. Той попита за някой местен погребален агент, така че му казах: „Погребално бюро Уолш“ и му дадох домашния адрес на Том.

Кейт искаше да си купи скромни дрехи, които да са подходящи както в посолството, така и по улиците на Сана и Аден.

— Черното балто е подходящо за дневно и вечерно облекло, както и за плажа — посъветвах я аз. — Пък и можеш да го съчетаващ с разноцветни воали.

Кейт беше успяла да ни уреди пряк военен полет от военновъздушната база Доувър до Сана, но по-късно получихме имейл от Министерството на отбраната, че всички места са заети. Предполагам, че все някак можеш да напълниш един голям С–17, но въпросът е с какво? Военно оборудване? Войници? Ракети „Хелфайър“? Или може би с хора, с които не би трябвало да се срещаме и разговаряме. Имейлът ни уведомяваше, че можем да използваме пътнически авиолинии, което ни беше известно.

В четвъртък вечерта се събрахме с колеги полицаи и агенти от АТС в „При Уолкър“, квартална кръчма на няколко пресечки от работата. Началниците, в това число и приятелчето ни Том Уолш, се появиха преди събирането да излезе от контрол и преди на собственика да му се наложи да извика полиция, по-голямата част от която вече беше на място.