Пантерата

— Още пет минути до посолството, освен ако не попаднем в засада — каза Бренър. — В такъв случай ще трябва да добавим още десет.

Мохамед реши, че това е смешно. Помислих си, че тук всички са побъркани. Май все пак бях попаднал на подходящото място.

Приближихме осветените стени на американското посолство и видях йеменски войници — седяха на бетонните барикади или на бели пластмасови столове.

— Тези типове са от елитната част, известна като Спящата рота, част от Бригадата на скатавките — отбеляза Бренър.

— Кой е почивният им ден? — поинтересувах се.

— Всеки.

Водещата кола спря, един войник стана и се помъкна към страната на шофьора.

Стените на посолството бяха високи към пет метра, с изключение на портала, където украсената част се издигаше на около девет. Над входа беше гравиран Държавният печат на Съединените щати. Приятна гледка.

— Убеден съм, че ако посолството бъде нападнато, тези чудесни йеменски войници ще жертват живота си, за да го защитят — уведоми ни Бренър.

— Те вече изглеждат полумъртви.

Бренър се разсмя.

Електрическата порта се плъзна настрани и двама американски морски пехотинци с карабини М–16, бронежилетки и бойни униформи излязоха навън, докато водещата кола влезе на територията на посолството в така наречения отбраняван входен коридор — оградено тясно място с друга стоманена порта, която се отваря, след като първата врата се затвори.

Дойде и нашият ред и докато минавахме през портала, други двама морски пехотинци застанаха мирно и отдадоха чест. Помислих си, че Кейт изглежда малко облекчена. Двамата дори свалихме бронежилетките си и ги метнахме отзад.

Минахме през втория пропускателен пункт и вече можех да видя сградата на посолството — канцеларията — на петдесетина метра напред.

Сградата на канцеларията бе построена неотдавна и в духа на съобразяването с културните особености приличаше на султански дворец от някой тематичен парк, с големи арки, белокаменна фасада и много ажурна резба.

Помнех, че посолството заема площ от два-два и половина хектара, заобиколени от високи стени. На територията му имаше няколко допълнителни сгради, сред които резиденцията на посланика, казармата на морските пехотинци, квартири за служителите, които живееха тук, и други постройки, съдържащи всичко, което би могло да ти потрябва, ако изведнъж те откъснат от света, в това число генератор на електричество и цистерна за вода. За забавления имаше и малък киносалон, плувен басейн и два тенискорта, играещи ролята и на вертолетни площадки. Освен това сервираха и алкохол.

Първия път, когато видях това място, си бях помислил, че не е зле да живееш и работиш тук. Спомням си обаче, че имаше няколко терористични заговора за ракетни атаки срещу посолството; неотдавна научих, че били планирани не от друг, а от Пантерата. Никое назначение в Близкия изток не е идеално.

— Не виждам сандъци със снаряди — отбелязах.

— Ракетите ги направиха на пух и прах — отвърна Бренър.

Кейт се изкиска. Май намираше този тип за смешен. Ако аз бях казал това, щеше да завърти очи от досада. Какво им става на съпругите?

Спряхме пред парадния вход на подобната на палат сграда, Бренър отвори вратата си и каза:

— Можете да оставите багажа си в колата.

И аз си отворих вратата и се обърнах към Кейт.

— Вземи пистолетите и остави сладките.

Кейт слезе с торбата, връчи ми я да я нося и тръгнахме след Бренър по стъпалата на засводения портик. Трите джипа потеглиха и видях, че багажът ни е оставен до алеята.

— Ще пренощувате тук — каза Бренър. — В случай, че полковник Хаким е решил да ни проследи. По-късно през деня ще продължите към, хотел „Шератон“.

— Защо не към апартамента ни? — попита Кейт.

— Защото няма апартамент. Може да не се задържите за дълго.

— Защо не? — поинтересува се Кейт.

— По-късно ще трябва да обсъдим някои неща.

Ясно. Например искаме ли да играем ролята на стръв за Пантерата? Или да се приберем у дома?

Последвахме Бренър покрай един морски пехотинец, който ни отдаде чест. Бившият старши подофицер Бренър отвърна на поздрава.

Голямото фоайе изглеждаше толкова впечатляващо, колкото и преди две и половина години, с което отново ме увери, че парите ни от данъци работят здравата за нас.

На стената имаше огромно американско знаме, както и портрети на командната верига, от президента до сегашния посланик Едмънд Джеймс Хъл, който се хилеше така, сякаш току-що е научил, че напуска тази адска дупка. Всъщност според сайта на посолството мандатът му изтичаше. Еди Късметлията. Искаше ми се да съм на негово място.

— Между другото, Мохамед вероятно работи за Службата за политическа сигурност на полковник Хаким — каза Бренър, докато прекосявахме празното помещение. — Или може би за така нареченото Бюро за национална сигурност, което беше основано през две и втора. Задачата му е да патрулира основните пътища, да пази туристите на историческите обекти и да защитава нефтените находища и чуждестранните работници в Йемен. Всичко това звучи добре, но те са само клон на СПС.

— Значи истинското му име може и да не е Мохамед — предположих аз.